Утрен поздрав

Аз дойдох, душице сънна,
сладко да те поздравя,
че на вън се вече съмна
тебе, мила, да явя;

и че слънцето засмяно
над горите вече грей,
че от радост упоено
славейчето майско пей;

че зефирите въздишат,
че дъбравата мълви
и цветята си миришат
из зелените треви;

че природата с росица,
с хубост свети, с младост грей
и кат красна годеница
на жениха си се смей;

да те видя, ангел чудни,
да те видя – пак засмян,
и – дали възтокът будни
бе от тебе по-румян!