Усещане за пролет!

Да се събудиш от топлия полъх на вятъра,
от немирният звън на чучулига..
Да усетиш как природата се събужда
и отваря очи към ново преживяване.
Това би се случило само през пролетта.

Пристъпвам аз бавно по мократа трева,
всеки звук наоколо витае в моята глава.
Мирис на теменуга и синчец,
се усеща из въздуха днес.

Младите пъпки по листата
подават главички с усмивка към земята.
Поточето, замечтало се е и то.
С мил глас е рекло:

– Събудих се вече!
Пийни водица от мен, човече!
Бавно, бавно всичко започва да става,
както винаги гората няма да остане без слава!

Тя е моят малък кът,
в който думите мои текат,
ала не могат да опишат тази красота,
настъпваща през пролетта!
От радост – очи насълзени,
а от възторг лицата ни са засмени..
Ароматът на току-що окосена трева,
се върти ясно, но плавно в моята глава!

Ах, пролет! Ти си отново тук,
със своята красота, блестяща в деня и нощта

Участва в конкурса “Цветен пролетен стих”