Цитати от детските книги, на които всеки възрастен трябва да обърне внимание

Интересно е как някои от най-големите уроци на живота могат да бъдат намерени в детската литература. Често пъти не осъзнаваме и не разбираме напълно тези цитати като деца, защото в книгата стават и доста по-интересни неща. Освен това понякога подобни неща могат да бъдат оценени, само когато си по-възрастен и само тогава можеш напълно да оцениш и разбереш мъдростта на трогателните думи от иначе забавното детско произведение. Ето ги и тях, най-добрите цитати, които казват най-големите истини за живота, от книгите, които сме чели като малки.

„Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!“
„Мечо Пух“, А. А. Милн

„Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.“
„Матилда“, Роалд Дал

„Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“
„Питър Пан“, Дж. М. Бари

– Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства... – отвърна Пух.
„Мечо Пух“, Алън Милн

„Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.“
„Малката русалка“, Ханс Кристиан Андерсен

„– Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.

– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.“
„Магьосникът от Оз“, Лиман Франк Баум

„Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“
„Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

„– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?

– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.

– Все едно накъде... – каза Алиса.

– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.

– ...само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.

– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго...“
„Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол

„Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.

– Много са го разводнили – разочарова се лисичето.“
„Приключенията на Лиско по море“, Борис Априлов

„– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.

– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. Зад щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

– Не! – заяви решително тя.

– Какво обичаш? – попита дамата.

– Не! – повтори Пипи.

– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.

– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“
„Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен