Четейки любимата си книга се прехвърлям в друг свят

Повечето деца на моята възраст предпочитат в свободното си време да стоят пред компютрите, а не да четат. Защото не осъзнават колко много ни дават книгите. Ето аз например предпочитам книгата пред компютъра. Колкото и странно да звучи, това е факт.
Когато чета аз попадам в един друг свят, много по- различен от нашия — свят на много мечти, на приятели, свят  където всичко е възможно — свят, където винаги има щастлив край.

Последната книга, която прочетох бе „Цената на измамата” от Елизабет Лоуел. Получих я като подарък от училище за отличния ми успех. Още когато ми я връчиха набързо прочетох резюмето й. Бях удивена.

„Любителката на силните усещания, Джил е водач на сал по бурните води на река Колорадо. При поредното екстремно спускане става инцидент и Джил спасява живота на сина на Джо Фароу – ръководител на консултантската компания „Сейнт Килда”. В знак на благодарност бащата й оставя визитка с думите, че може да разчита на него в трудни моменти.

Когато Джил разбира за трагичната смърт на пралеля си при пожар, тя заминава за семейното ранчо. В оцеляло от огъня тайно помещение младата жена открива дванадесет картини без подпис на художника. Джил изпраща снимки на платната на експерти и галерии. В отговор получава смъртна заплаха. Сега за нея има само един изход – да се обърне към „Сейнт Килда” . От компанията изпращат Зак Балфур.

Очевидно някой иска картините да бъдат унищожени, а притежателката им – убита. Кой и защо желае смъртта на Джил? Защо тези платна са толкова ценни? Зак търси отговорите на тези въпроси, за да спаси живота на жената, в която се е влюбил.”

Впечатляващо, нали? Историята ме заинтригува още тогава. Прочетох книгата за не повече от 2-3 дена. След една седмица учителите и приятелите ми започнаха да ми задават въпроси. Как е книгата, харесала ли ми е. Аз им разказах част от нея. Разказах им за спасяването на Лейн, заплахата срещу Джил, изпратеният й от „Сейнт Килда” „ангел пазител” — Зак. Разказах им още за великолепните картини, които накрая се оказаха, че са дело на известния художник на западно изкуство Томас Дънстан.
 
В крайна сметка краят наистина беше щастлив. Картините бяха признати за творби на Дънстан. Джил и Зак бяха официално заедно.
 Иска ми се повече деца като мен да четат. Иска ми се и в нашия свят всичко да бъде възможно!

Участва в конкурса "Разкажете ни за любимата си книга"