стихчета от деца
Начало |
стихчета от деца |
Стихотворенията - "Мартеничке мила" и "Пролетна магия"
Стихотворенията - "Мартеничке мила" и "Пролетна магия"
Отварям прозореца и в миг
ме облъхва уханието на пролетта,
а птички лекокрили
разперили криле
се носят плавно по въздуха.
Излизам навън и бодвам цвете в косата си,
а нежните му листенца докосват лицето ми.
С дъх затаен завързвам мартеницата си на дървото.
Оная мартеница, която мама с такава любов ми бе подарила
и която за мен не беше обикновена.
От нея струеше някакъв чуден блясък,
необясним,
невидим за човешкото око,
но винаги усещан от човешката душа.
Щом завързах мартеницата отлетя моето желание,
може би горе, за да го каже на нашия всеблаг и човеколюбив творец,
та той да го изпълни. Вярвам, че моята мартеничка може това.
***
Седя в градина, но не сънувам,
а лястовицата над мен хвърчи,
и сякаш нежен глас дочувам
неизвестен за моите уши.
А гласът ми шепне тихо:
"Моля те, не тръгвай, стой!".
Аз глава извъртам плахо
и виждам, как Баба Марта ме гледа със покой.
Тя изважда алено червено,
като христова кръв,
а после пък сребристо бяло,
сякаш е снегът такъв.
И тази мартеница тя на мене
закачва с обич преголяма.
Ах, подарява тя съвсем навреме,
знам, като нея друга няма!
Участва в конкурса “Стихче за баба Марта”!
ме облъхва уханието на пролетта,
а птички лекокрили
разперили криле
се носят плавно по въздуха.
Излизам навън и бодвам цвете в косата си,
а нежните му листенца докосват лицето ми.
С дъх затаен завързвам мартеницата си на дървото.
Оная мартеница, която мама с такава любов ми бе подарила
и която за мен не беше обикновена.
От нея струеше някакъв чуден блясък,
необясним,
невидим за човешкото око,
но винаги усещан от човешката душа.
Щом завързах мартеницата отлетя моето желание,
може би горе, за да го каже на нашия всеблаг и човеколюбив творец,
та той да го изпълни. Вярвам, че моята мартеничка може това.
***
Седя в градина, но не сънувам,
а лястовицата над мен хвърчи,
и сякаш нежен глас дочувам
неизвестен за моите уши.
А гласът ми шепне тихо:
"Моля те, не тръгвай, стой!".
Аз глава извъртам плахо
и виждам, как Баба Марта ме гледа със покой.
Тя изважда алено червено,
като христова кръв,
а после пък сребристо бяло,
сякаш е снегът такъв.
И тази мартеница тя на мене
закачва с обич преголяма.
Ах, подарява тя съвсем навреме,
знам, като нея друга няма!
Участва в конкурса “Стихче за баба Марта”!
HUSSS , ,
Публикувано на 08.03.2010
ХУБАВИ СА ГОРЕ ДОЛУ АМА ИМА МН МН ГРЕшКИ
Лили , 10 г.,
Публикувано на 08.03.2010
На мен много ми харесва! Личи си разликата в двете стихотворения - в първото е важно усещането, а във второто - римата. Поздравявам авторката, много е добра!
анонимен аноонимм. , ,
Публикувано на 08.03.2010
Това не може да си го измислила сама и доста са ти помогнали или си го преписала от някаде!
Криси , ,
Публикувано на 09.03.2010
Неможе да го е измислила.Както "анонимен аноонимм каза НЕМОЖЕ ДА СИ ГО НАПИСАЛА САМА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Мина Панаиотова, 11 г.,
Публикувано на 09.03.2010
Ами, че като завиждаш аз к'во да направя? Потърси в всички книги, никъде няма да го намериш! Освен това никой не ми е помагал, никой няма време. Щом мислиш, че е толкова хубаво, че не може да е правено от дете, благодаря! : P > : (
Иви , 10 г.,
Публикувано на 11.03.2010
Права е! Гледайте си работата!Аз съм й приятелка и бяхме заедно докато ги пишеше. С нищо не съм й помагала. Ако искате си заровете главите в земята от срам и яд, тя не лъже!