Сретение Господне

Четиридесет дни след раждането на Иисус Христос, света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано (или представяно на Бога). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък.

Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. Така след навършване на 40 дни от рождението, майката принасяла в жертва на Бога —агне, ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

Същият ден в храма отишъл праведния старец Симеон, който от столетия очаквал да види Христа.

В църквата била и пророчица Анна, която заедно със Симеон, потвърдила, че младенецът е новородения Месия. И до ден-днешен новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.