Среща в гората

През горичка, по пътечка

Катето върви сама и си мисли:

– Кумчо Вълчо дали си е у дома?

Уж гората му е къща,

ала той е все на път,

може все пак да го срещна

някъде на кръстопът.

Срещна ли го, ще му кажа

смело и със страшен глас:

„Бягай, бягай, Кумчо Вълчо!

Бягай бързо ти от нас!“

А не слуша ли, тогава

ще му кажа смело пак:

„Татко има дълга пушка,

дълга до небето чак.

Като гръмне татко с нея,

цялата гора ехти,

хич не идвай, Кумчо Вълчо,

до селото близо ти!“

А отсреща, от гората,

Вълчо с поглед я следи:

– Тъй ли? Тъй ли, мило Кате?

Пушка, казваш... Гледай ти!

До селото да не идвам?

Е, тогава ти при мен

идвай ми на гости тука –

във гората всеки ден.

И зъбите Вълчо точи,

а очите му горят:

– Сбогом, сбогом, мило Кате,

ще се видим други път!