Снегът и ниските температури не успяха да изплашат белошипите ветрушки при завръщането им от миграция у нас

Въпреки снега и ниските температури които обхванаха по-голяма част от страната през изминалите почивни дни, първата белошипа ветрушка се завърна от далечното си зимуване в Африка. Тези редки соколчета са птици, които мигрират далеч на юг през зимните месеци и се завръщат в района на гнездене през пролетта. Подобно на щъркелите и лястовичките, тези соколчета са типични мигранти, предпочитащи топлите африкански страни за презимуване. В създадената от „Зелени Балкани“ колония на белошипи ветрушки в Сакар, вече стана традиция една и съща птица да се завръща първа от зимната миграцията по едно и също време. Това е мъжката ветрушка BFZ, която от 2016 до 2019 г. се завръща почти по едно и също време – 2016 – 23.02., 2017 – 23.02., 2018 – 24.02., 2019 – 22.02.

BFZ е един истински старейшина за колонията на белошипите ветрушки като той е сред първите освободени в района птици още през 2013 г. Този мъжки се превърна в традиционен предвестник на пролетта за екипа на „Зелени Балкани“, работещ по възстановяване гнезденето на тези редки птици в страната ни. И през тази година, привличан от силата на „родната“ стряха, BFZ изпревари пролетта и долетя у дома още на 22.02. Още на следващия ден снегът затрупа покривите на сградите, под които редките соколчета гнездят в село Левка в Защитената Зона Сакар, част от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Снежната гледка не е новост за тази птица, след като и през миналата година снегът в края на месец февруари завари белошипите ветрушки в района на колонията.

Екипът остава в очакване на пролетното затопляне и завръщането на още и още белошипи ветрушки от далечната им миграция в Африка.

Белошипата ветрушка е вид малък сокол, много близък с керкенеза (който е наричан и черношипа ветрушка), но е по-дребен. Гнезди локално в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток, Южна Русия, Кавказ, Централна Азия на изток до Китай и зимува на юг от Сахара. Предпочита топли, добре огрени от слънцето открити площи, обрасли с трева, храсти и немного дървета, скали и крайречни стари дървета. В България – гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Мигрира в неизвестна численост над цялата страна, след 2000 г. – предимно по Черноморието. От дружеството „Зелени Балкани“ работят вече повече от пет години по проект за завръщането на вида в България. По време на работата бе открита една нова колония на белошипи ветрушки в базата на Лукойл в Бургас, която поддържа числеността си в размер на 4 до 6 двойки. Храни се предимно с насекоми-едри скакалци, но лови също така дребни гущери и змии. Когато ловува, понякога застава неподвижно във въздуха, трептейки с криле, което ѝ позволява да оглежда и следи района достатъчно време, за да се покажат скрилите се за момент или останали неподвижни по друга причина жертви. Обикновено не се отдалечава много от колонията си.

Вижте и още нещо интересно за птиците и отлитането им на юг:
Как и защо птиците разбират накъде са топлите страни – ето това е въпросът!