Сара и малките кученца

Здравейте! Аз се казвам Калина Върбанова на 10 години от Враца. Един ден с моята приятелка Лили се разхождахме на село и намерихме едно куче, което беше порода английска овчарка и лапата му бе наранена. За щастие майка ми е ветеринарка и я извикахме да дойде. Тя взе кучето и за занесе в кабинета ѝ. Прегледа я и каза, че за щастие е само рана. Превърза кучето и му даде храна и вода. Попитах мама дали може кучето да остане при нас и тя поговори с татко и се съгласи!  Аз, татко и Лили направихме къщичка на новия ни член на семейството. Естествено на кучето му трябваше име и аз го кръстих Сара. Когато я намерихме беше на 5-6 месеца – много беше хубава, е и сега си е хубава!

След 3 месеца нещо се случваше с Сара. Дърпаше се от каишката си когато излизахме на разходка, бягаше от вкъщи и не се прибираше за ден, ден и половина. Ние с Лили решихме да проследим Сара и да разберем като бяга къде отива. Проследихме я и я намерихме не далеч от вкъщи в нещо като гнездо тя да седи и да храни малки кученца. С Лили повикахме мама и тя ни каза, че Сара е станала майка, а и то бе очевидно. Мама каза да я оставим , когато е готова ще води малките си при нас. И така и стана след месец, дори няма и толкова, тя вече доведе малките си при нас. Кръстихме ги: Лили, Мъри и Борчо – три невероятни, забавни и игриви кученца! :) :) :)

Това е историята ми дано Ви е харесала, приятели!