Радост

Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.
И щурчето върху нея
почна песен гласовита.

Със чадърче от цветенце
на красива незабравка,
до свирача спря се плахо
кръшна тъмноока мравка.

И калинката пристигна
в свойта алена премяна,
весел паяк спусна люлка
над листо като поляна.

И отекна в тишината
смях и песен гласовита...
Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.