На нашия двор в клоните на едно кайсиево дърво семейство птички си свиха гнездо. Баба каза, че сигурно птичките са разбрали колко послушни деца живеят в къщата и затова са избрали нашия двор за отглеждане на своето семейство. Птичките са много малки и с много ярко жълти пера. От пет мънички яйчица се родиха пет малки пухкавки пиленца. Един ден намерихме гнездото празно и така разбрахме, че птичетата са пораснали. Но след няколко дни намерихме първо едно, а после още две от тях в градината. Те още се учеха да летят, родителите им кръжеха над градината и непрекъснато чуруликаха. Мама взе едно птиче в ръка и ни показа как да го научим да лети като повдигаме и сваляме ръката. Птичето разперва криле и се отпуска да лети. Със сестра ми толкова много се зарадвахме на летящите мъничета и също поискахме да ги погалим. Мама ни устрои състезание по най-дълъг птичи полет. Двете със сестра ми хващахме птичетата и ги пускахме да летят, а после измервахме изминатото разстояние. Победи сестра ми, като нейното птиче дори се изви в небето и кацна на близкото дърво, но тя заплака, защото птичето я беше нацапало. Успокоихме я, като й казахме, че това е за късмет!
