Прожекция на 3D мапинг на фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в навечерието на 24 май

Внушителен 3D мапинг, част от проекта „Скритите букви“ на Фондация „Прочети София“, ще бъде прожектиран на фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 23 май от 21:30 до 00:00 ч. Мапингът се показва за втори път в София, а поканата от Столична община за реализирането му е по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Празникът е и причината от 20 май пейките букви, които са в основата на проекта, да гостуват в Прага.

Създаден от Полина Герасимова (Poliforma), визуалният разказ е посветен на езика като дом, на нюансите на общуването, на идентичността и разбирането на другите. Основни герои са онези уникални букви, чийто графичен образ отразява специфичните звуци, от които е съставен езикът ни. Поезията за 3D мапинга е написана от Стефан Икога, а музиката е на Kan Wakan.

Проектът „Скритите букви“ започва през 2018-а, когато в София бяха разположени 14 пейки във формата на онези букви от азбуката (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбуки. Тогава те обособиха малки литературни кътчета, скрити и тихи места за четене. Към всяка пейка имаше и стихотворение на съвременен български поет, написано специално за проекта. Поетите, които участваха в него, бяха Анна Лазарова, Галина Николова, Георги Господинов, Иван Ланджев, Красимира Джисова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Никола Петров, Петър Чухов, Силвия Чолева, Стефан Иванов и Цочо Бояджиев.

В идейната основа на „Скритите букви“ бе заложено свързването на поезията, града и типографията и извеждането на съвременната българска поезия и литература на ежедневните пътища на хората.

Именно в същата логика бе създаден и мапингът през 2021 г. Той бе част от серията разнообразни активности, свързани със „Скритите букви“. Графично мапингът се вписва в идентичността на проекта, разработена от Костадин Кокаланов от Studio Frank, която съчетава шрифта „Комета“ на Кирил Златков, градските фотографии на Денислав Лилков, ръкописния почерк и играе с тримерната трансформация на буквите в пейки.

Полина Герасимова подхожда с изключителна прецизност към реализацията на този предизвикателен 3D мапинг, в който всеки кадър е отделна рисунка:

„3D мапингът следва концепцията на целия проект „Скритите букви“, създавайки прожекция основно от графични елементи. Умишлено 3D анимацията е сведена до минимум и всички ефекти и визуализации са създадени от рисувани графични визии, за да се доближим максимално до природата на създаване на писмеността. Фасадата на Националната библиотека е белият лист, а в ритъм и цвят „Скритите букви“ оживяват. Текстурните промени върху релефа са нарисувани картини, които са анимирани със средствата на 2D анимацията. 14 са буквите в кирилицата, които нямат графичен аналог в световните азбуки. Те носят характерната за българския език звучност и твърдост на произношението и смисъла. Поканихме 7 човека да прочетат думи, в които участват скритите букви и превърнахме тази какофония в музика. Обединихме последователността им с поетичен текст и накрая се получи един много различен 3D мапинг, който спечели специална награда „Изкуство с кауза“, разказва Полина Герасимова.

Прожектиран за първи път по време на пандемията, мапингът приканва към необходимостта да общуваме, но призивът за диалог е от особено значение и днес.