Прочетете няколко интересни факта за Ледена епоха, за истинската Ледена епоха

Какво си представяте като чуете думите „ледена епоха“? Бас държим, че това ви кара да си мислите за ленивци, мамути и праскови, нали? В истинския живот обаче ледената епоха е нещо съвсем различно. Последната ледена епоха в реалността е настъпила преди около 18 000 години. През това време Северна Америка, Европа и Азия били покрити с лед. През този период саблезъбите тигри изчезват (за разлика от този във филма). Какво друго знаете за истинската ледена епоха? Прочетете и научете нещо ново!

Учените смятат, че Земята е преживяла няколко епохи с топли и студени периоди.

Ледената епоха се причинява от няколко фактора. Континенталният дрейф (ха, имаше ли такъв филм..), кара материците да се движат в по-студени райони на планетата. Земното въртене около Слънцето бавно се измества през хиляди години. Земната ос също променя леко наклона си и това кара планетата да се променя от по-студен към по-топъл климат.

Максимумът на обледеняване при последната ледникова епоха е бил преди приблизително 26 хиляди години. По това време нивото на световния океан е било с около 120 – 135 м по-ниско от съвременното поради това, че значителна част от водата от хидросферата е била прихваната под формата на ледени покривки с дебелина 3 – 4 км. Поради това много от съвременните плитки шелфови морета не са съществували (Жълто море, Северно море, Персийския и Сиамския залив), а други са били значително по-малки.

Последната ледникова епоха завършва между 15 000 и 10 000 години пр. н. е. с краткотрайното Алерьодско затопляне, последвано от ново застудяване, наречено късен дриас. Съобщават се данни за падането на метеорит в Мексико преди 13 хил. години, който е предизвикал късния дриас и масовото измиране на фауната.

Ледниковите епохи съставляват 25% от живота на Земята. Петте основни ледени периода включват Хюрънското заледяване отпреди 2,4 милиарда години, Криогенското отпреди 720 милиона години, Андо-Сахарското отпреди 450 милиона години, Късното Палеозойско заледяване отпреди 335 милиона години и Кватернерското отпреди 2,7 милиона години.

По време на ледникови периоди ледниците издълбават пейзажа, оставяйки дълбоки долини. През последния студен период океанските води били замразени, а крайбрежните райони изсъхнали. Така се е появила тясна ивица земя между Сибир и Аляска. Животните и хората мигрирали между двата континента през тази ивица земя. С повишаването на температурата ледът се стопил и сухопътната ивица изчезнала.

Причините за ледниковите периоди не са напълно разбрани както за едромащабните ледникови периоди, така и за малките междуледникови епохи през ледниковите периоди. Консенсусът е, че няколко фактора са важни: атмосферният състав (концентрации на въглероден диоксид и метан), промените в земната орбита около Слънцето (цикли на Миланкович), движението на тектоничните плочи, вариации в слънчевото излъчване, орбиталните динамики на системата Земя-Луна, влиянието на относително големи метеорити и вулканизъм (изригвания на супервулкани). Някои от тези фактори си влияят взаимно. Например, промени в атмосферния състав на Земята (особено концентрациите на парниковите газове) могат да доведат до изменение на климата, докато това изменение на климата от своя страна може да промени атмосферния състав (например, променяйки скоростта, с която изветрянето премахва CO2).

Някои учени предполагат, че Тибетското плато и Колорадското плато са огромни „сифони“ за CO2, с капацитет да премахнат достатъчно CO2 от атмосферата, за да бъдат значителен фактор за захлаждане от 40 милиона години през неозой. Те, също така, твърдят, че приблизително половината от надигането им е възникнало през последните 10 милиона години.

Въпреки че последната ледникова епоха е свършила преди повече от 8000 години, последиците от нея могат да се усетят и днес. Например, движението на леда е издълбало пейзажа на Канада, Гренландия, Северна Евразия и Антарктида. Ератическите валуни, друмлини, ози, фиорди, морени, циркуси и карлинги са все характерни форми, оставяни от ледниците.

По време на последното заледяване, водата от океаните заема формата на лед при големите географски ширини, при което световното морско равнище спада с около 110 m, оголвайки континенталните шелфове и образувайки мостове между масите суша, през които мигрират животните. По време на деглациацията, разтопената вода от ледовете се връща в океаните, причинявайки повишение в морското равнище. Този процес може да доведе до внезапна промяна в бреговата линия и наводняване на системи, потапяйки нови райони под вода, до рухване на глациални езера, създавайки нови области със сладка вода, и до обща промяна в регионалните климатични модели.