Пролетта в нашите сърца

Ах, ти, пролет многоцветна,
Бистра като планинската вода,
Ведра, като ручея в полето.
Гледам те, и се учудвам от
Де дойде, ти, толкоз красива.
Ех, да беше пролет по цялата земя, та да може всичко
Живо да ти се радва, и да те обича.
Знам, това не е възможно, но човек види ли такава красота
И започва да мечтае за необятни небеса.
Когато “пролет” чуя аз, се сещам за животните в горите, за
Лалетата в полите на планините.
Малко хора могат да усетят магията на пролетта.
Невидима вълшебница, даряваща доброта.
Ох, как искам аз да се превърна в малко ароматно цвете,
Пърхащо из необятни небеса, за да мога аз да видя как е
Разцъфтяла пролетта. Описват я
Старите хора, като девойка с
Тънка снага, красива коса и прекрасна
Усмивка, даряваща лъч доброта. Слънцето така
Фино огрява света, за да ни напомни за пролетта. Птичките,
Хвъркащи, чуруликащи, наоколо по брега,
Ценно напомнят за
Чудната новина,
Шепната от всяко животно по света,
Щастливи те съобщават за идването на пролетта. Всяко
Ъгълче е обсипано в светлина.
Южният бряг блещука сега само остава
Яркият спомен за пролетта.

Участва в конкурса "Акростих за пролетта"