Приказка за лъжеца

Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа:
– Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка!
Заприиждали отвсякъде към двореца царски синове, деца на назири и везири... с една дума, твърде много хора, но никой не могъл да угоди на царя.
Явил се най-после пред царя един сиромах с голяма делва в ръце.
– Какво искаш? – попитал го царят.
– Жив да си, царю – отвърнал сиромахът, – дойдох да си получа парите, нали ти ми дължиш една делва злато?
– Лъжеш – отговорил царят, – аз нищо не ти дължа.
– Лъжа ли? Дай ми тогава златната ябълка, щом като лъжа!
Царят разбрал неговата хитрост и почнал да се отрича.
– Не, не, не лъжеш!
– А щом не лъжа, плати си тогава дълга!
Разбрал царят, че лъжецът печели, дума не продумал, а извадил златната ябълка и му я дал.