Прекрасното лято

Днес си ти, прекрасно лято,
дето сбъдваш ни на нас мечтите,
нереално, ала тъй богато,
променящо на хората съдбите…

Протягам длани към небето,
а там се слънцето усмихва,
аз пак съм малката, детето,
и всичко в блясъка притихва.

Край мен морето се бушува
със силните си, топли ласки,
утихва то и пак се развълнува,
размиващо лица и краски.

Наоколо мирише ми на рози
и въздухът е пълен със ухание,
не се повтарят дните като този,
огретия от лятното сияние!

И мигове отлитат към безкрая,
а в мен сърцето е щастливо,
не мога нищо друго да желая -
то няма да е толкова красиво…

Участва в конкурса "Стихове за лятото"