От малко по-малко... нанотехнология!

Знаете ли какво означава думата „прогрес“? За много хора това означава нещо да бъде направено по-добро, а пък за други тя дори е синоним на по-голямо. Всъщност звучи съвсем логично, като се има предвид, че за нас по-големите телевизори имат по-добра картина, по-големите компютри са по-мощни. Дори и смартфоните ни колкото и да са модерни отдавна вече са станали по-големи и със сигурност първото нещо, което ни впечатлява у тях вече отдавна не е фактът, че можеш да си ги носиш в джоба... защото доста често не можеш. Въпреки всичко това много учени смятат, че технологията на бъдещето, прогреса, ще бъде в по-малки размери. Много, много по-малки. Дори не можете да си представите колко дребни ще бъдат, но пък за нас те вече си имат дори и име. Наричаме ги нанотехнологии!

Нанотехнологията е широкообхватен термин, който обхваща технологии, наука и инженерство в много различни области като химията, биологията и физиката. Това, което е общото между тях е, че те включват създадени продукти и експерименти, проведени на наномащаба. Той е между 1 и 100 нанометра. И така, колко малък е нанометърът? Това е понятие, което много от нас могат трудно да си представят, но все пак ще ви кажем следното. Един нанометър е милиард от един метър. Повечето от нас смятат, че най-малката единица за измерване е милиметърът, но само си представете, че в един милиметър има 1000000 нанометъра. Ако някога сте чели вестник, знаете колко тънък е вестникът. Един типичен лист от него е дебел около 100 000 нанометра. Сравняването на един нанометър с един метър е като сравняване на камъче с цялата планета Земя. Сега разбирате ли колко малки биха били новите технологии?

Можем да проследим идеята за тях в една реч на физика Ричард Файнман в Калифорнийския технологичен институт през 1959 г. Той описва бъдеще, в което учените ще могат да манипулират отделни атоми и молекули. Тогава обаче те не били наричани така, терминът „нанотехнология“ е използван за пръв път десетилетие по-късно от професор Норьо Тангучи. Съвременната нанотехнология всъщност не е започнала до 1981 г., когато е измислен сканиращият тунелен микроскоп и най-накрая учените са могли да наблюдават отделни атоми.

Защо учените искат да контролират отделни атоми и молекули? Какви ползи би могло да има за създаването на материали на наномащаба? Както се оказва, учените са разбрали, че наноматериалите имат тенденция да имат няколко много полезни свойства, включително по-леко тегло, по-голяма якост и по-голяма химическа реактивност. Един добър пример е въглеродната нанотръба. Учените създават въглеродни нанотръби чрез преобръщане на лист от графитни молекули в епруветка. Когато молекулите са ориентирани по определен начин, те са превърнати в материал, който е една шеста от теглото на стоманата... но стотици пъти по-силен! Използването на такъв материал в превозните средства може да доведе до значителен напредък както в икономията на гориво, така и в безопасността на пътниците.

Не е задължително да чакате бъдещето обаче, за да видите нанотехнологиите. Вече има много продукти, които се възползват от наномащаба. Например, някои от най-новите слънцезащитни лосиони съдържат наночастици от цинков оксид или титанов оксид. Благодарение на тях слънцезащитните кремове са на практика почти прозрачни или пък могат да се пръскат, а не да бъдат гъстите бели кремове, с които сме свикнали. Можете също така да намерите нанотехнологии в някои платове, други видове козметика, дори и телевизори.

Снимки: pexels.com