Ох, тази Баба Марта!

Още преди да се съмне,
Баба Марта стана,
преждата в коша
за пране е скрила,
още бе много тъмно:
- Няма време, късно е вече -
намусена бабката рече!
Вече слънцето се засмя,
но бабата се вдигна,
отново то Земята огря,
два пъти мигна.
Баба Марта се стресира
и викна много високо,
новата прежда
тя не намира....!
- Имам време!
- Споко!
Дечицата малки,
засмени,
ох, тази Баба Марта добричка,
чакат Баба Марта - леко притеснени,
направи на всички -
пъстри мартенички,
но щом я видят ще се отпуснат.
Тръгна тя по Земята,
за да зарадва децата!!!!
Но колко часът стана,
а Баба Марта още я няма!
Всяко детенце по отделно се мръщи,
писнало му вече - иска вкъщи!!!

Участва в конкурса “Стихче за баба Марта”!