Обичам красотата на пролетта

От усмихнатият небосвод
бликат езерни води.
И пролетта се показва с
чудно хубави очи.
А слънцето в небето,
милувка праща до сърцето.
Красотата облива ни безспир,
радва ни със своя дух, със своя мир.
А усмивките в душата,
сияят по лицата.
Обичта буквално ни обгръща,
топлина струи от всяка къща.
А морето се синее,
тишина тъй сладко “грее”.
Аз щастлива пея.
Навън не спирам да се смея,
а това за мен е чудо, което стене лудо.
Пролетта е тъй красива,
радва всички ни със пъстрота.
От нейното вълшебство,
се раждат – стиха, песента.
Лекува всички ни от самотата,
едва ли връща ни тъгата.
Толкова е пъстра,
толкова красива.
Аз и ти познаваме магичната й сила.

Участва в конкурса “Цветен пролетен стих”