Няколко неща, за които не бива да се карате на детето си

Всички знаем, че родителите са тези, които имат основната роля да научат децата си на това кое е редно да се прави и кое не! Затова много често, когато детето счупи някоя чиния или пък разлее сок по масата, защото не е внимавало достатъчно, родителите са склонни да му се скарат. Когато детето ви обаче направи това или пък изяде всички бонбони от кутията, спомнете си и за този текст! Жестоката критика често има точно обратния ефект върху децата. Когато им се скараш без да обясниш защо точно не е трябвало да правят това или онова, децата няма да спрат да го правят! Те ще продължат, но просто без вие да ги виждате, за да не им се карате повече. Защо не бива да се карате на детето за всичко? Ето някои добри отговори и някои ситуации, в които просто не е честно да се карате на детето си!

Заради истината

„Кажи ми честно – ти ли изяде бонбоните?“ Когато детето си признае, родителската реакция е наказание – една седмица без сладко, например. Но какъв извод си прави детето – че не бива да яде сладко без разрешение? Или че истината му е донесла наказанието? Ако то ви има доверие, ако знае, че може да разчита на подкрепата ви, няма да ви излъже, каквото и да е направило. А това означава, че вие ще бъдете наясно с неговите проблеми – конфликти с връстници, трудности с ученето, с всичко. И съответно можете да предложите помощ и съвет. Но ако детето прецени, че е по-безопасно да излъже, проблемите се увеличават с поне още един. Много е вероятно то да споделя вече не с вас, а с приятелите си и техните съвети едва ли ще са толкова добри, колкото вашите.

За изразяване на отрицателни емоции

„Стига си ревал!“, „Не прави така!“ „Престани да се зъбиш!“ Често коментираме с раздразнение поведението на детето и много ясно, че е по-добре за всички, когато то си е весело и спокойно. Но в моментите, в които е обидено, разстроено, разярено от нещо – какво да прави? Да си мълчи и да поглъща негативизма в себе си, или да го крие от вас? Не искате това, сигурни сме. Ако вие, най-близките му хора, не можете да реагирате адекватно в сложна за детето ситуация, това ще го отблъсне. Ако то свикне с този модел на поведение, в бъдеще няма да му е лесно да установява нормални отношения и да отстоява своите интереси. А потискането на емоциите може да доведе до стрес и дори до депресия.

За проявите на самостоятелност

Да се облича само и да закопчава копчетата накриво, да обърка лявата с дясната обувка, да мие чиния и да я счупи, или пък да разлее супата на пода – това са нормални неща. Чудно би било, ако детето направи всичко без грешка, като вас. Защо някои родители не разбират, че не бива да се карат на децата си заради неумелите им опити да правят нещата самостоятелно? „Какво е това! На теб никога нищо не ти се получава като хората“! „Остави на мен, по-добре сама да го свърша.“ Това майчино възклицание е вредно, защото кара детето да загуби вярата в себе си и да си втълпи, всъщност, вие да му втълпите, че е несръчно. В това няма нищо благородно и възпитателно.

За това, че не е оправдало очакванията ви

„Ние толкова се стараем всичко да ти бъде наред, а ти...“ Това е най-лошото, което може да чуе едно дете от майка си и баща си. Да, завели сте го на театър, за да подхраните любовта му към изкуството, а на него му е скучно. Купили сте му скъпо колело, а то се мръщи, иска скутер. Разбира се, би било чудесно да споделя вашите интереси и вкусове, но уважавайте неговите възгледи – то е самостоятелна личност със свои разбирания. Често децата, в желанието си да не разсърдят родителите, правят това, което кажат мама и тате. И даже имитират радост. Но съгласете се, че е доста по-добре, ако детето се държи искрено и открие това, което му е по душа.

За това, че то не може да се промени

Външност, темперамент, характер – дадени са ни от природата и е приятно да осъзнаем, че синът ни е душата на компанията, а дъщеря ни – звездата на класа. Но се случва и обратното и е важно да не лепим обидни етикети на хлапетата. „Ревльо такъв“, „Тромава си като мечка“ и дори шеговитото „Малката ми гарга“ може да нарани дълбоко. Покажете на детето, че го приемате с всичките му особености и недостатъци, че в тях е неговият чар и че ще го обичате винаги. И че със сигурност и другите ще го обичат.

Заради семейни проблеми

„Ти блъскаш вратата непрекъснато, а баба ти я боли глава“, „Баща ти как ще се разяри, като види новата ти двойка в бележника...“ – забранете си да изричате подобни фрази. Страхът и чувството за вина, които вменяват, могат да доведат до неврози, проблеми със съня и други оплаквания. Бъдете особено тактични, ако в семейството има сериозни неуредици като развод, конфликти, финансови проблеми. Известно е, че децата и без друго често са склонни да обвиняват себе си за разни неприятности. Задачата ви е да го избавите от чувството на вина, да обясните, че поведението на малките не е свързано с проблемите на възрастните и мама и татко със сигурност ще ги разрешат. И, разбира се, повтаряйте на детето колко го обичате – тези думи никога не са излишни. На всяка възраст!