Няколко есенни стихчета прочетете и за писане на още домашни се вдъхновете!

Домашни, домашни, уроци, училище, задачи, тетрадки – сигурни сме, че сега светът ви е пълен почти само с тези думи и лятото несъмнено ви липсва, когато думите бяха по-скоро нещо като плаж, игри, слънце и забавления. И все пак животът е пълен с весели моменти, дори и когато трябва да вършим задълженията си, защото е пълен и с тях. Едното не може без другото. За да ви го докажем и за да ви вдъхновим да положите още малко усилия над домашните ви предлагаме да прочетете няколко весели есенни стихчета от любимите ни писатели! Те са приятни и страхотни и сме убедени, че ще се харесат и на вас! А кой знае може и вие да се вдъхновите и да напишете нещо и да разберете, че всъщност имате отличен талант за поезия, което си е голяма работа!

Есен
Иван Вазов

Гонят се в златната есен
лист подир лист от дървята,
рони се песен след песен
и на певец из душата.

Ронят се дните ми бледни:
всякой ден: „Сбогом“ на радост
някаква ил на последни
блянове, сенки от младост.

В тиха скръб гледам към заник,
гледам как слънце ще зайде…
Скоро и ази, тук странник,
негли ще чуя зов: „Хайде!“

Дъжд
Дора Габе

Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
По стъклата, по вратите
и се леят по стените.

Само Петльо вън стои,
той от дъжд не се бои –
сгушил човка под крилата,
таз беда му е позната.

Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
Всички птички отлетяха,
дори сбогом не вземаха!

Приказка за есента
Елисавета Багряна

Обрала лозя и градини
и скришом настлала тавана
с гроздове бели и сини,
с ябълки, круши и орехи
и с жълти ухаещи дюли.
И ни я видели, ни чули,
когато в зимника слязла
и с мед и петмези догоре
напълнила делвите празни.
„Когато настане тук зимата
и с белите вежди намръщени
прогони децата във вкъщи,
и вятърът зъл и премръзнал
завие в комините тъжно,
да има с нещичко майка им
да ги позарадва, залъже...“
Така есента си говорила
и тихо обрала от двора
нацъфтялото жълто димитровче
и в детската стая за сбогом
букета на масата сложила.
И все тъй, нечута, невидена,
с поглед далеко унесен
отишла си златната есен.

Обичам есента
Асен Босев

На света, на света
най-обичам есента.
Тя ни кани с плодове
тя на гроздобер зове.
Чак до дните й последни
капят, капят круши медни.
Тя за нас в листата тули
зрели ябълки и дюли,
праскови и сини сливи
златни царевици в ниви …
В пъстротата, в пъстротата
хубавее есента
на софрата й богата
сочни плодове ядем
и растем, растем …
С плодовете й обилни
ставаме юнаци силни!