Незабравимата история на „Малкият принц“ идва с ново красиво издание

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“

В края на януари издателство „Апостроф“ публикува ново издание на неостаряващата история от Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“ - вечната философска приказка. За първи път книгата е публикувана през 1943 г., преведeна e на повече от 180 езика и е продадена в повече от 50 милиона екземпляра по света. От десетилетия книгата е сред любимите четива на поколения деца, като ги учи на изкуството да обичат и да се сприятеляват.

„Малкият принц“ – морална алегория и духовна автобиография, е най-превежданата френска книга на всички времена. С ненадминат чар „Малкият принц“ разказва за момче, което напуска безопасността и познатото на своята малка планета, за да пътешества из вселената. Съдбата му поднася най-различни и необикновени срещи и го сблъсква с капризите и прищевките на възрастните.

Годината е 1943. Малкият принц се озовава на Земята, след като пада от Астероид Б 612. Но какъв е малкият принц? Той е самотен принц, който отчаяно си търси приятел и затова потегля на пътешествие из планетите в търсене на нови запознанства. Следва пълно разочарование, когато пътищата му се пресичат с краля, суетния, пияницата и бизнесмена. Те са прекалено заети със собствените си дела и дори не се замислят да станат приятели на малкия принц. Но точно по средата на пустинята Сахара малкият принц среща един много специален възрастен, с когото веднага намират общ език – разбират се повече с това, което не са си казали, отколкото с изреченото.

Срещите на малкия принц с всеки от героите отразяват изпълнения с абсурди свят на възрастните. Цветните илюстрации, наподобяващи детски рисунки, чудесно допълват простотата и чистотата на изказа. Интересна е и алегорията между разказвача и човека, който не иска да порасне, между лисицата и приятелството, розата и темпераментната и красива жена на Екзюпери – Консуело, краля и авторитета, бизнесмена и алчността, фенерджията и отговорността и съпричастността, както и между географа и всички онези учени, които, въпреки всичките си знания, не виждат по-далеч от своя кабинет.

Любопитен е фактът, че на 30 декември 1935 г. самият Екзюпери претърпявя самолетна катастрофа в пустинята Сахара. Поради липсата на вода на втория ден той започва да халюцинира и да вижда миражи. Късметът му този път му остава верен и на четвъртия ден от скитането си в безкрайната пясъчна пустош Екзюпери е спасен от бедуини. Образът на лисицата в „Малкият принц“ може би е вдъхновен от срещата му в Сахара с пустинна лисица.

Най-силните страни на Екзюпери са умението му да иронизира живота на възрастните, способността му да внушава непреходните истини за живота чрез наивни акварелни илюстрации и романтични послания и вярата му в чистата мъдрост на децата. Има много начини за интерпретация на тази книга. Можете да приемете историята за малкия чаровен принц, който иска единствено приятел, буквално, или можете да погледнете по-дълбоко, отвъд редовете, и да се замислите върху избора на малкия принц как да живее живота си. „Малкият принц“ притежава всичко необходимо да променя представи за света!

За Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антоан дьо Сент-Екзюпери е необикновен творец, истински феномен, обичан в цял свят, в чиято сложна личност трудно може да се отдели поетът от учения, художникът от изследователя, мъдрецът от детето.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден през 1900 година в Лион. Още в детските си години пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика и на седемгодишна възраст лети за първи път със самолет от едно военно летище, съседно на родната му къща.

Повече от век непреходна и изключителна остава творбата му „Малкият принц“, поетична и красива история за самотата на човека и за единствения лек срещу нея — сприятеляването и търсенето на другите. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят и е адаптиран за опера, театър и кино.

Антоан дьо Сент-Екзюпери сякаш предначертава съдбата си в „Малкият принц“. И той като своя герой изчезва в една лятна нощ на 31 юли 1944 година. А за читателите остава да се питат същото, което и за малкия принц: „Къде ли е сега той?“