Нещо интересно за нещата вътре в компютъра

Някои хора обичат да разделят машините и технологиите на съставните им части, за да видят как точно работят. Това, че можете да разглобите нещо на съставните му части обаче не означава, че можете да го сглобите пак отново. А дори да успеете да го сглобите отново, това не означава, че устройството отново ще работи както преди. Затова често е добре да оставим това на професионалистите, особено когато въпросната машина е компютърът ни. Компютрите могат да бъдат сложни, деликатни и дори опасни. Но това не ни пречи да искаме да знаем какво всъщност има в един компютър. С течение на времето елементите, участвали в изграждането на една компютърна система са търпели еволюция и то доста бурна в сравнение с развитието на други неща, като автомобила например. Наред с развитието на основните компоненти са се разработвали и продължават да се създават нови, за чието предназначение човек дори и не подозира. Най-разпространените в момента компютърни системи са микропроцесорните. В тяхната принципна схема влизат микропроцесор, вътрешна памет, системна шина и различни контролери. Имайте предвид, че макар и настолните компютри да са доста по-големи, отколкото лаптопите, реалните компоненти вътре в компютрите са почти едни и същи. Частите в различните компютри може да изглеждат малко по-различно и въпреки това да изпълняват едни и същи функции. Една основна разлика между големите настолни компютри и лаптопите е, че при първите компонентите могат да се сменят, докато при другите често това не става.

За да разберем по-лесно какво точно съдържа компютърът без да се натоварваме с разни технически термини, разделихме компонентите на две части. Първата част нарекохме „мозък“ на компютъра, а втората част „други“. Мозъкът на компютъра включва всички онези елементи, които позволяват на компютъра да обработва данни. А другите, са всички други елементи, които правят компютрите полезни за нас, но не са пряко свързани с изчислителната дейност.
И така нека започваме...

Основните операции извършвани от мозъка на компютъра всъщност се извършват от т. нар. дънна платка (motherboard). Дънната платка буквално управлява почти всички други части във вашия компютър. Тя осигурява връзките и контактите между другите компоненти на компютъра и им помага да комуникират един с друг. Тя служи за обединяване на всички компоненти и за синхронизиране на тяхното действие.

Друга също много основна част от компютъра е централният микропроцесор (CPU). Много хора дори го наричат сърцето на компютъра. Това всъщност е чип, съдържаш милиони миниатюрни транзистори. Те помагат на процесора да върши основната си работа – изчисленията, чрез които се направлява цялата работа на компютъра. Неговите характеристики определят класа на компютъра.

Друг основен компонент в компютрите е паметта. Двете най-важни видове памет са памет само за четене (ROM) и памет с произволен достъп (RAM). Компютрите могат да четат данни, съхранявани в ROM, но не могат да пишат нови данни в нея. А в RAM паметта те могат да правят и двете. Това са две много важни части, защото без памет всяко изчисление на компютъра би било безсмислено. Това означава, че няма да има начин информацията от изчислението да се запази и всеки процес винаги ще започва отначало, което значително ще забави компютрите. Това особено важи ако искате да отворите сложни програми, като например игри.

Друга важна част от компютъра е BIOS (Basic Input/Output System). Това е бърза енергонезависима памет, предназначена за съхраняване на информация, нужна за нормалното функциониране на компютъра. Тя се въвежда еднократно при производството на компютъра и достъпът до нея е само за четене.

Дънната платка, CPU, ROM, RAM и BIOS се справят с по-голямата част от тежката работа на компютърните процеси. Те отговарят за разпределянето на ресурси за приложения, така че когато ние правим нещо, компютърът да върви гладко. Те също така приемат данните от устройства като клавиатури, мишки и други компютърни аксесоари.

Други компютърни части
И така, какво друго има в компютъра ви? Можем да разделим останалите части в пет категории:

• Захранвания и батерии;
• Модеми и Wi-Fi карти;
• Звукови и графични карти;
• Охладителни системи.

Захранването осигурява доставката на електроенергия до останалата част на компютъра. Когато включите вашия компютър към захранването, токът тече от кабел в екранирана кутия, съдържаща един трансформатор. Работата на трансформатора е да трансформира входящото електричество в правилното напрежение за всяка част от машината, която се нуждае от електричество. Ако пък използвате лаптоп, токът отива в батерията на лаптопа, за да я зареди. Когато не е свързан с тока, един лаптоп трябва да разчита на батерията за своите енергийни нужди.

Модемите и мрежовите карти са устройства, които позволяват на компютрите да комуникират с други компютърни системи. Модемите са тясно свързани с безжични устройства, които са радиопредаватели, и които могат да изпращат и получават данни чрез определена честота на радиовълни.

Звуковите и графични карти са доста самостоятелни обекти. Те дават на вашия компютър възможността за показване на графики или възпроизвеждане на звуци и музика. Не всички карти са еднакви – някои поддържат повече софтуерни формати, отколкото други. Графичните и звукови карти се предлагат с голямо разнообразие от характеристики.

Охладителните системи обикновено включват радиатори и вентилатори. Прегряването може да бъде сериозен проблем при компютрите, което в някои случаи води до отказ на системата. Тези охладителни системи поглъщат топлината и я извеждат далеч от критичните компоненти. Вентилаторите отвеждат топлината навън. Някои компютри дори имат по-усъвършенствани системи за течно охлаждане.
Знаете ли че....
В края на 70-те години на XX век компанията Интел, основана от Гордън Мур, произвежда малко устройство, наречено микропроцесор. Въпреки малките си размери това устройство е могло да извърши всички онези изчислителни процеси, които преди това са били по възможностите на машини, разположени в цели стаи. Мощността на този първи микропроцесор, получил името 4004, е била достатъчна единствено за индустриален контрол, като управление на светофари и миялни машини. По-късно се разработват и нови модели с по-голяма производителност, като съществен напредък се бележи с микропроцесора 8080, който става прародител на съвременния.