Най-големият страх на българските деца е да не изостанат материално от връстниците си

Основните страхове на днешните деца са свързани с това да не изостанат материално от връстниците си. За разлика от децата в Западна Европа, българчетата непрекъснато сравняват дрехите си, кварталите, в които живеят, колите на семейството, почивките. Причината за тези страхове са всъщност родителските сравнения, коментира в интервю за БТА психологът Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация.

По думите му българските деца днес са умни и интелигентни, но объркани и без подкрепа. „Децата на родители, живеещи в страна в дъното на световни класации по щастие, също не са щастливи“, казва Околийски. Друг страх за децата е свързан с невъзможността да създават хармонични и трайни приятелства, основани на взаимно доверие. Българското дете тъгува по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да я преодолее, коментира експертът. В Дания например в рамките на десет години са обхванали почти изцяло училищата със специалисти, които помагат на децата да преодоляват загубата на родител, близък приятел. В България това не се разглежда като проблем и децата са оставени да разчитат на умения на роднини, за да се справят със скръбта по близки.

Новите страхове на децата на късния преход са свързани с отговорността на самостоятелните решения за разлика от децата и родителите на социализма, за решаването на чиито проблеми се грижеше държавата, коментира Околийски. Липсата на достатъчно специалисти, които да работят с децата, както и неспособността на българските родители да общуват с децата е причина за нарастващата агресия в училище, както и за отключването на депресии и падането на възрастта за опити за самоубийства. Децата не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Влюбват се и смятат, че това е за цял живот, докато връстниците им от Западна Европа още от ранна възраст са научени, че нито една връзка по време на съзряването не е трайна.

Децата и сега, и преди са радостни от това да играят, да имат приятели, да пътуват и постигат успехи в значими за тях неща, коментира още експертът. Българското дете се различава от европейското с нездравословния си начин на живот, който се изразява в ранните опити за тютюнопушене, употреба на алкохол, сексуални контакти. Намалената физическа активност, консумирането на нездравословни храни и напитки, водещи до затлъстяването, е сред другите отличителна черти на българските деца от европейските.

Сред основните проблеми в съвременното образование на България според експерта е липсата на сексуално обучение в училище. Националният център за обществено здраве и анализи по проект, финансиран от норвежкия финансов механизъм, е разработил наръчници за психично и сексуално здраве за ученици в 9 – 11 клас. От регионалните здравни инспекции вече са обучени преподаващи материята, но към момента все още не е масово обучението в българските училища.