Нашествието на хамстерите – една весела история
Здравейте, казвам се Петя и бих искала да споделя с вас една весела история, в която са включени, аз, моята приятелка и два от четирите ми хамстера. Но първо нека ви разкажа за себе си. Аз съм на 12 години, живея в Пловдив и най-много от всичко обичам да рисувам пейзажи и да излизам навън с моята най-добра приятелка Михаела. С нея обичаме да се разхождаме в парка, да спортуваме заедно волейбол и да зяпаме по магазините. Точно с последното ни занимание е свързана и моята история.
В един прекрасен слънчев ден аз и Михаела (забравих да спомена, че сме и големи любителки на животните), влязохме в един прекрасен зоомагазин. Там имаше всичко: кученца и котенца, които можем да погалим, красиви шарени и хубаво пеещи птички, интересни риби и още много. Приятелката ми обаче буквално се залепи за хамстерите и много искаше да си вземе, но родителите ѝ не биха и позволили никога. Накрая с мило лице и тъжни очи успя да убеди мен да ги взема, а тя щеше да идва всеки ден, за да им се радва. Погледнах към животните и ми стана толкова мъчно за тях и за моята приятелка, че реших да ги купя. В магазина имаше четири хамстера: бял, два петнисти и един с цвят на кайсия. Купих ги и четиримата и всичко беше прекрасно. Само след един ден у нас ги заобичах много, а приятелката ми идваше всеки ден нагости, за да си играем с тях и им носеше всякакви лакомства. Докато един ден не се случи това.
Веднъж, когато не бях у дома, майка ми реши да чисти клетката на моите нови домашни любимци. Тя извадила хамстерите и ги поставила в купа, за да не избягат. Но когато било време да ги върне обратно в клетката изпуснала купата на пода. Хамстерите веднага се разбягали из къщата. След като се прибрах успяхме да хванем само Кайсиичо, както го кръстихме, но къде са другите – никой не знаеше. Оставихме нещата така, макар да ни беше много мъчно, решихме, че са излязли навън и продължихме живота си. Един ден обаче видях, че в нашия дом май се развъждат мишки-мутанти, които виждах да претичват в коридора. Те са много по-големи от нормалните мишки и всички са с интересни цветове. Бях толкова уплашена, че помолих Михаела да прекарам нощта у тях.
На другия ден с приятелката ми решихме, че трябва да се оправим с тези мутанти и няма те да ме изгонят от дома ми. На другата вечер направихме засада в кухнята. Макар че "засада" не е точната дума, просто изгасихме всички лампи и седнахме да чакаме. След известно време, когато вече почти бяхме заспали чакайки, видяхме от шкафа под мивката как излиза един от "мутантите". След него още един и още един, и още един. Уплашихме се много, защото щяха да превземат цялата кухня. Щом светнахме лампата те се разбягаха, за да се изпокрият и тогава забелязахме, че тези мутанти имат същите цветове, като на избягалите ми хамстери. Казах това на Михаела, а и тя самата го беше забелязала и се смяхме много. Очевидно, сред избягалите хамстери е имало момчета и момичета, и през това време те са успели да си родят бебета. Но къде са ги родили и как са живели вкъщи сами – остава загадка.
А вие имате ли домашен любимец и смешни случки с него?
