Нашествие на непознати досега животни в София

В един голям град, в един топъл есенен ден три животинки се появили на бял свят. Още на пръв поглед си личало, че те са по-различни от останалите. Двете братчета и тяхното сестриче скоро щели да станат новите домашни любимци на града. Нарекли ги Хартояд, Стъклояд и Пластояда - заради точно определената храна, която могат да ядат. Не само имената им били необичайни, те самите не били обикновени животинки. Имали своята нелека мисия – да създадат трайни навици у децата и техните семейства за разделно събиране на отпадъци и изграждане на отговорно отношение към околната среда. Силите за мисията им били вдъхнати от създателя им – организацията за оползотворяване на отпадъци от опаковки ЕКОПАК.

На външен вид героите не изглеждали като никой от познатите ни домашни любимци. Те имали големи игриви очи, широки усти, които винаги били отворени в усмивка, постоянно изплезени дълги езици, сякаш се облизват при вида на вкусна храна, кръгли тела и козина в необичаен цвят – син, жълт и зелен.

Зеленият герой бил Стъклояд. Той имал мисията да помага на природата, като складира в коремчето си отпадъците от стъкло. Колкото повече събирал, толкова по-доволен бил. Затова и с приятелски поглед призовавал минувачите да му обърнат внимание и да заситят глада му.

Синият герой бил Хартояд. Той бил отговорен за разделното събиране на хартиени и картонени опаковки. Най-щастлив бил, когато хората предварително смачкат храната, която му дават, за да може коремчето му да събере колкото се може повече.

Тяхната сестричка Пластояда пък обичала само с пластмаса и метал. Тя имала руси плитки и много чаровна усмивка. Като една истинска дама тя искала да изглежда перфектно и много държала да се храни разделно. Всичко друго не й се отразявало добре на фигурата и тя добивала омърлушен вид. Затова постоянно напомняла на хората „Ям пластмаса и метал”.

Трите чудати животинки се заселили в центъра на големия град. Много им харесвало да са на открито, сред хората, около паркове и зелени площи. Не се плашели от дъжд, сняг или жега, но изпитвали истински страх и ужас, ако някой ги блъсне, ритне, драска по тях или се опитва да ги запали. Тогава те ставали нещастни и неприветливи за минувачите.

Най-много обичали да си похапват и коремчетата им да са пълни. Ако ежедневно гражданите ги хранели, тогава били най-щастливи и доволни. Усмивките им ставали още по-широки. Не само защото са сити, но защото по този начин се възприемала тяхната кауза – да помогнат на хората да си изградят отговорно отношение към околната среда. Най-много се разбирали с децата, защото с тях говорели на един език. Затова именно с помощта на малчуганите мисията на героите се разпространявала бързо.

Те не понасяли да ги хранят с нещо различно от това, което единствено обичат. Ако това се случело, коремчетата ги заболявали много силно и не им минавали дълго време. Тогава те истински се ядосвали на нехайните си стопани.

За да останат новите домашни любимци да живеят щастливо в града, трябва всички ние да се грижим за тях, да ги храним всеки ден и да ги пазим. А те от своя страна ще са ни верен приятел. С наши усилия и тяхната безрезервна помощ ще изпълним мисията – да живеем в един по зелен свят с мисъл за околната среда.