Наистина ли има дяволи в Тасмания?

„Какво става, шефе?“ – знаете ли на кого принадлежи тази известна реплика? Предупреждаваме ви – не си мислете за известни писатели или учени, не са те! Това е един герой, който много обича моркови... Ако сте фенове на по-старите анимационни филми веднага ще се сетите, че това е Бъгс Бъни. Сигурно покрай него ще се сетите и за другите герои: Дафи Дък, Порки Прасето, Силвестър, Туити. Разбира се и нашият любимец Таз – тасманийският дявол. Но знаехте ли, че и този анимационен герой също като останалите се основава на истинско животно? Вярно е! Тасманийските дяволи са истински същества, които живеят в дивата природа на остров Тасмания в Австралия.

Знаете, че в любимото детско този „дявол“ е една вихрушка от бързо движение, остри зъби и странни звуци. В действителност, тасманийските дяволи не са много по-различни! Макар да имат размера на най-малките кучета, тасманийските дяволи са най-силните хищници (животни, хранещи се с месо) спрямо големината си в света. Само дето са много по-кротки от анимационния такъв. Не закачат други хора или животни (освен ако са им плячка) или ако се чувстват застрашени по някакъв начин. Всъщност те почти не могат да наранят някой по-голям от тях. Наричат ги дяволи изцяло заради ранните заселници на Тасмания, които ги нарекли така заради странните звуци, които издават и острите им зъби. Въпреки това тези животни често предпочитат да избягат ако е възможно, а не да се бият.

Тасманийските дяволи са с мускулесто тяло, кафява или черна козина и уникална силна миризма. Те ядат почти всякакъв вид месо, включително и мъртви животни. И когато ядат, ядат всичко – включително косми, органи и дори кости! Макар че това може да звучи доста гадно в действителност местните хора (а и животните) обичат тасманийските дяволи, защото те им правят услуга, като ядат болни и мъртви животни. По този начин те помагат да се предотврати разпространението на болести и да се контролира популацията на някои видове.

Тасманийският дявол е много чистоплътно животно. То отделя часове, за да поддържа в идеален вид козината си. Освен това много обича да се мие, като взима в предните си лапи вода като в шепи и мие с нея муцуната си. Когато не се чувства застрашен, тасманийският дявол с удоволствие се излежава под слънчевите лъчи, за да се стопли. Когато е изплашен излъчва силна миризма. Страшното озъбване, характерно за животинчето, не е израз на агресия, а на страх, който изпитва. Тасманийският дявол издава много разнообразни звуци. Когато е ядосан или се чувства застрашен ръмжи заплашително, но през останалото време скимти и издава звуци като мърморене и кашляне.

Тасманийските дяволи са с големи глави и шии, което подтиква доста хора да ги сравняват с малки мечки и да имат една от най-силните захапки в животинското царство. Тези животинки са склонни да живеят сами и са нощни, което означава, че спят през деня и се движат през нощта. Въпреки че са с къси крака тези животни могат да изминават големи разстояния, а освен това и да плуват и то отлично. Сега сигурно ще си кажете, че щом са толкова силни и умели ги има навсякъде – само дето това изобщо не е така. Освен че се срещат само на Тасмания, те дори се считат за застрашен от изчезване вид.

Снимки: pixabay.com

А тук можете да видите и очарователната страна на тези животинки. Всеки има такава!