На Апостола

В сърцето си, а не с мастило,
записах паметната дата,
в която очакван появи се –
Апостола на свободата.

С очи по-сини от водата,
с коси по-руси от житата,
със сърце по-смело от душата,
със храброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,
в жажда, в радост и в тъга.
Останал той неуловим,
и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България,
човек с неговата храброст.
И неговото славно дело,
е за всички ни безспорна слабост.

Всеки ден той ставал,
с идеята за свободата.
Никога не мислил –
за себе си и за благата.

Представял си България красива,
за всички хора най-любима.
Свободна пред очите на децата,
равна за всички на земята.

И до последно за другите мислил,
тоз народен мъченик.
И с делата славни той останал –
българин най-велик.

Стихът е от конкурса “Стих за Левски”