На А, Б, В…

Аз съм българче,
без теб не мога,
виждам те навред,
грижа се, когато мога.
Да не правя грешки с теб.
Ех, не знам дали успявам –
жалко, ако не.
Знам, че трудно разгадавам
и правила и ред.
Йохо-хо се смеят всички,
като пиша “а” наместо “ъ”.
“Ладно” казват във Русия –
много трябва да четеш.
Не за да растеш!
О-о, да знаеш, можеш,
пък тогава да говориш!
Расна тук, в България.
Сега си служа само с тях.
Те са буквите- фантазия,
у нас, и скоро в ЕВРО – свят.
Фантазирам, за да бъда
хубава и не до там,
царица на езика си да стана,
чак да няма като мен в света.
Широко и надълго ще говорят,
ще питат и ще дискутират:
"Ъ – що за буква е това?"
Ь – обаче ще ги накара,
юргана си да вдигнат през глава!
Я – що за букви са това?

Тя е наша, неповторима и мечта,
азбука българска се нарича това!
А, аз пък утре няма да греша,
когато пиша “ъ” или “а”,
защото знам, че уникалността е в това!