Моята земя

Има големи земи – заемащи големи площи, но няма по-голяма от моята родина, която измерваме с човешка длан. България е толкова малка, но аз я харесвам, защото е моя. Тя е едно прекрасно, малко кътче с много красоти. Планини, морета, плажове със златни пясъци, бистри реки. Родината ми е като една човешка педя, но има ли значение колко голяма е тя, щом е моя. На изток слънцето се къпе в сините, бляскави води на Черно море. На юг и запад е само суша, там няма море или река. На север най-дългата река – река Дунав движи своите бистри води и тихо шумоли. Стара планина се простира като една дълга пътека из цялата ни страна. Тя разделя България на две чудни части – като две нови страни. И сега разбирам, че макар и малка, родината ми е неповторима.