Междуучилищна война

Първо основно училище е най-старото училище в града. Там са учили родителите ми, както и тези на всичките ми приятели. Имало е много ученици.

Напоследък все се говори против расовата дискриминация. Тогава такава не е имало – роми и българи, всички били приятели, ходели са на училище и са получавали образованието си.

През 2000 година и аз пристъпих прага на това училище. Учих там пет години. Учителите ми станаха добри приятели. Преди мен сестра ми бе знаменоска. Аз не дочаках да стана такава и се преместих в Природо-математическа гимназия в Благоевград след пети клас.

Когато сестра ми е тръгнала на училище ( 1997 г.), в сградата на Първо ОУ се настанило още едно училище – Средно общообразователно училище с изучаване на чужди езици. Всички от “елитното общество” на града започнали да записват децата си в новото училище.

Докато учех в І ОУ имаше ужасна вражда между децата на двете училища. В СОУИЧЕ не бях видяла нито едно циганче. В моето училище ги имаше. И с всяка година се увеличаваха.

Преди две години общината отпусна на СОУИЧЕ няколко скромни милиончета, за да се построи сграда за училището. Въпреки че имаше свободни училищни сгради. Но те бяха по кварталите на града, а “елитното училище с елитните деца” трябваше да се намира в центъра на града. Сградата беше построена в двора на І ОУ. Двете сгради са буквално залепени една за друга. На двора има три баскетболни игрища и едно футболно. Баскетболните игрища, доколкото знам, “принадлежат” на СОУИЧЕ. А часовете по физкултура на І ОУ се провеждат само на футболното игрище. Частта от двора, принадлежаща на СОУИЧЕ, е асфалтирана наново. Само тази част...

От година на година времената се менят. Сега съм осми клас. Напуснала съм І ОУ преди три години. Тогава имаше няколко изцяло ромски паралелки. Сега “няколко” са българските паралелки. Почти всички българчета са се “преселили” в отсрещната сграда...

В І ОУ има около 230 деца. Откакто сме влезли в Европейския Съюз, знаем, че оттам не са “за” разделянето на роми и българи. Всички са еднакви. Общината реши, че няма да слива двете училища, заради “различните” деца. Едните може би не биха се “унизили” да крачат по едни и същи коридори с другите. Знам ли...

Общинският съвет е гласувал 26 гласа “за” закриването на І ОУ. От догодина всичките тези повече от 200 деца ще трябва да си търсят нови училища. Мисля, че в училището сега работят между 20 и 30 учители. От догодина някои от тях може би ще са продавачки, или чистачки...

Тази, вече 11-годишна война между гражданите и общината, учителите и учениците в двете училища намери своя край. Учениците на Първо Основно Училище протестираха. Но имаше ли някаква полза? По-властните победиха. Елитът победи. И въпреки че в нашия град също постоянно се говори против дискриминацията, вие сами преценете – има ли смисъл от тези думи?