Мартеничка за игра
В къщи на дивана –
рошаво и бяло –
котенцето си лежало.
Но прибра се баба
с прежда от пазара.
Седна на дивана,
зяпна сериала.
Котенцето се събуди!
Любопитството му проговори:
– Примъкни се до торбата,
виж, добра ли е храната!
Експедиция «Скочи»,
всичко бързо провери.
И не щеш ли след минута
баба ахна във почуда.
От торбата изпълзя
мартеничка за игра.
Баба тъкмо да се сърди
и котачето да удри.
Но и мина за минута
И си каза: – Ха, така.
Вместо прежда да мотая,
цял ден да се размотая,
ще си гледам сериала
и котачето ще галя.
И когато дойде внучката
вместо мартеничка за ръка,
тебе коте ще даря –
мартеничка за игра.
михаела михайлова, 8 г.,
Публикувано на 25.03.2013
това стихотворение е много весело и интересно