Лятото

Слънцето рано сутринта,
озарява първите капки роса.
С усмивката си нежно гали цветята,
с лекота огрява то полята.

Обгръща всички с топлина и внимание,
винаги грее без колебание.
Радва се като дете,
щом види нечие чуждо лице.

Когато е тъжен човек,
когато минутата за него е век.
Само капка от неговата светлина
може да направи чудеса.

И всеки който зърне с поглед през неговите лъчи –
със своите собствени очи,
ще види хората,които го обичат
и щастието,на което го обричат.

Щом рано сутрин се покаже,
на всеки човек то иска да каже,
че денят ще е изпълнен с топлина и веселие
и всеки може да му има доверие.

Участва в конкурса "Стихове за лятото"

Хората много го обичат,
децата името му сричат.
За всеки то е най-големия знак,
че лятото пристигнало е пак.

Когато над хълмове и долини се покаже,
когато морето огрее даже.
Децата с усмивки започват игра,
почиват си те през ваканцията добра.

Вечер когато то се прибира,
с красотата хората накуп то събира.
Всички го гледат с топлота и внимание,
а то им намигва без колебание.

После слънчо ляга да спи,
щом по небето явят се звезди.
Ляга си нежно и тихо до мама,
а тя го дарява с целувка голяма.

Сутринта отново с усмивка изгрява,
топлота и внимание отново дарява.
И в началото на този летен ден,
то мисли и чувства за теб и за мен.