Лятна еуфория

Днеска станах аз щастлива
зъбките да си измия,
бързо, бързо да се облека с
приятели на плажа да се пека.
Тате ме спира пред вратата и ми казва
да се спра и лятото с песничка да поздравя. Той започва да си тананика, аз го
питам,а той веднага почва песничката на глас да си запява.
А аз весело се смея и от радост чак
немея,
звънят ми на вратата приятелите ми
мили, с плажните дреболии
и топките игриви.
Аз отварям им вратата а те ми викат
изненада, аз им се чудя и чудя а те ме
поздравяват с "честита първа баня", а аз за кой ли път се смея и от
радост отново немея, толкова ми смешно беше,че сълза
пролях даже вече.
Тръгвам си аз щастлива но без нищо, а
мама досетлива отдалеч ми вика: - Къде без чадър,
къде без бански, къде без всякакви плажни чанти?
Отивам чантата да си
взема, а мама е малко нервна,
тогава започна да ми
вика:
- Да не си забравиш главата, мила!
И ние весело се смеем и тогава една
приятелка ми вика:
-Хайде да не изпуснем вълните на рифа. Ядохме, плувахме, играхме
волейбол направихме щур купон на тоз плаж
прекрасен, а другите така ни завидяха, че си
тръгнаха даже.
До гората се отбихме за да наберем
цветя, за мама тате за да на плажа утре пак
да отидем и щур купон отново да вдигнем.
Очаква ни цяло лято с толкова много
веселби пожелавам на всички вас така да посрещнете първия летен бриз.

Участва в конкурса "Стихове за лятото"