Конкурс за рисунка по разказ на приятелката на Az-deteto.bg, руската писателка Инна Начарова

Конкурсът приключи, много благодарим на всички, осмелили се да се включат. Определено в доста от вас виждаме бъдещи художници, но вече е време за награди.

Прекрасни приказни пухкави играчки, специално изпратени от Инна Начарова от Русия, получават:

• Веляна Василева
• Гергана Бончева
• Мария Бончева
• Христо Бохотски
• Стела Младенова
• Марина Копринкова
• Ана Георгиева
• Траяна Трифонова
• Боряна Желева
• Радина Петрова

Молим всички, които видяха името си да ни изпратят точния си адрес, заедно с пощенски код и телефон за връзка на mirela.lubenova@investor.bg, за да можем да им изпратим наградите.

* * *

Деца, сайтът ни се чете не само от България, но и от деца, които живеят в чужбина, а и не само от деца.

Така например писателката Инна Начарова от Русия също го чете. Тя ви поздравява с отминалия вчера Ден на Съединението на България и добавя още един разказ, освен този за Любчо и костенурката.

Тя е била в България и страната ни много й е харесала. Затова е писала разкази за преживяванията си в родината ни.

По-долу са два от тези разкази, а по идея на Инна Начарова ние ви каним да участвате в конкурс, свързан с тези разкази.

Прочетете разказите, нарисувайте нещо, свързано с тях, изпратете ни рисунката, заедно с вашето име, фамилия, години, на имейл
info@az-deteto.com Така ще участвате в конкурса, а за децата, нарисували най-добрите рисунки, ще има награди, предоставени лично от Инна Начарова. Наградите ще са скромни сувенири от Русия.

Изпращайте произведенията си до 20-ти септември. Ние с Инна очакваме с нетърпение рисунките ви.

Любчо и костенурката

Ще ви разкажа за едно българско момче. То се казва Любослав. Но роднините и близките му казват Любчо. В един хубав майски ден малкото българско момче Любчо тръгна на разходка с мама. Стискайки в ръка любимата бутилка с мляко, то бодро крачеше по пътечката в градския парк. Често беше идвал тук. Те с мама често се разхождат из града. Навсякъде е зелено, в дворовете цъфтят рози. В двора на баба му Дорче розите цъфтят от ранна пролет до първия сняг. Баба Дорче полага много грижи за тези бодливи красавици. И Любчо много пъти й е помагал при саденето на цветя.

Ветрецът люлееше храстите на градския парк. Изведнъж Любчо се спъна в нещо. Наведе ленената си къдрава главичка и видя... костенурка! О! Такова странно същество с цветна броня той не беше виждал през живота си. Спрял като закован над костенурката, Любчо извика майка си, за да й покаже това чудно същество. Мама беше негов верен спътник при разходките. Тя буташе количката му, фотографираше го и отговаряше на всичките му въпроси. И сега мама разказа на Любчо за костенурката. Оказва се, че тези същества са много самотни. Всяка костенурка живее сама. Храни се с растения, с трева. Освен това, мама разказа на Любчо, че костенурките живеят много дълго, някои даже до 100 години и повече. Много видове костенурки са пред изчезване, затова трябва да ги пазим и да не ги обиждаме. При опасност костенурките прибират главата и лапичките си в твърдата си броня. Любчо пипна с ръка голямата и топла броня на костенурката, срещната в горския парк, и й каза: „Не се бой, няма да те нараня“. Като се върна вкъщи след разходката, Любчо разказа на баба Дорче за костенурката от парка. А баба Дорче на свой ред приготви за вечеря задушени зеленчуци. И Любчо никак не капризничеше, а нагъваше задушените зеленчуци и си говореше „Аз като костенурката ям зеленчуци и ще живея дълго“. А баба Дорче, галейки къдравата му главичка, добави „И щастливо“.

Любчо и Богородица

В града, в който живеят Любчо, майка му и баба Дорче, има световна забележителност. Това е статуята на Богородица. Баба Дорче е разказвала много неща на Любчо за този монумент. Тази най-висока в света статуя на Светата дева Мария с младенеца е издигната в чест на Божията майка, с любов и благодарност.

Любчо често ходи с мама и баба Дорче да се разхожда на площада пред монумента. Всеки път те влизат в параклиса в подножието на монумента. Там има много разноцветни позлатени икони. Винаги горят свещи. Баба Дорче и мама също купуват свещи направо оттук, като оставят монетка в кутийката до тях. Палят свещите си от другите свещи и ги поставят до другите. Любчо винаги с интерес наблюдава свещите. Не му дават да ги държи, защото баба Дорче и мама се страхуват, че може да се опари. Днес, по време на разходката до монумента, баба Дорче разказа на Любчо, че това е най-високата в света статуя на Богородица. Тя е вписана в книгата на световните рекорди. Любчо слушаше внимателно баба Дорче, защото знаеше, че Богородица е научила всички хора да обичат децата си. И мама е научила да го обича. А кой е научил баба Дорче да го обича? Този въпрос не му даваше покой. И той го зададе на мама вечерта, преди да заспи. Мама се засмя и отговори, че Богородица е научила всички хора да се обичат един друг. Любчо попита мама, защо те с баба Дорче палят свещи в храма на Богородица. Мама му разказа, че обичаят да се поставят свещи пред иконите е много стар. Светлината от свещите е божествената светлина, донесена на света от Исус, сина на Божията майка. Свещите са символ на вярата и любовта. Ние вярваме на Богородица и я обичаме, обичаме и всички скъпи на сърцето ни хора. И за да бъдат всички те здрави и щастливи, ние палим тези свещи. Заспивайки, Любчо си мислеше, че мама и баба Дорче го обичат много. Както и Богородица, щом винаги палят свещи за близките си. Та нали той им е близък. Когато порасне, всеки ден ще пали свещи пред Богородица за мама и баба Дорче. Да са радостни и да не боледуват. И да бъдат винаги до него.

Автор: Инна Начарова
Превод: Славея Димитрова, Хасково

Своите рисунки вече изпратиха:
Мария Бончева, 12 г.
Марина Копринкова, 6 г.
Ивелина Димитрова, 16 г.
Зорница Христова, 14 г.
Вяра Янкова, 12 г.
Мария Христова, 10 г.
Христо Бохотски, 9 г.
Ивелина Димитрова, 16 г.
Ани Георгиева, 9 г.
Диляра Илиазова, 6 г.
Веляна Василева, 12 г.
Гергана Бончева, 9 г.
Боряна Желева, 10 г.
Стела Младенова, 5 г.
Константин Йорданов, 5 г.
Радина Петрова

Рисунките можете да видите тук!