Старият щърк

маги , 8 г.,

Публикувано на 18.11.2012

ние четохме тази приказка от читанката. много хубава приказка!

dranimira xristova, 34 г.,

Публикувано на 31.12.2012

Nai- xyba prikazka na svet

Диди , ,

Публикувано на 21.03.2013

Наистина хубав разказ(басня)! Показва любовта към родината, която е изпълнилата сърцето на стария щърк. Носталгията, която той изпитва към скъпата и обичана родина! :) Ето и произведението: Вършитба отдавна мина. Полята лежаха оголени и пусти. Една нощ заваля дъжд — равен и тих. На сутринта небето се избистри, ала над земята пропълзя хлад. Сребърни паяжинки се проточиха между шубраките. Есента бе дошла. Старият щърк разтърси криле, огледа небето и си каза: — Време е вече. После събра неколцина от младите щъркове и им поръча веднага да разнесат заповедта за тръгване. И една заран овчарят от могилата погледна надолу и се смая: цялото равнище край село беше побеляло. Стотици щъркели се бяха събрали и се готвеха за нещо. Овчарят свали свирката от уста, вгледа се нататък и се вслуша. Старият щърк говореше. — Време е вече, деца — думаше той, — време е да се лети на юг. Денят намаля, нощите станаха хладни, скоро и слана може да падне. Днес ще трябва да пътувате. Свиках ви сега да си изберете водач и да се сбогуваме. Щъркелите се размърдаха изведнъж. Чуха се учудени викове: — Какъв водач! Нали си имаме! Ти си ни водил досега, ти ще ни водиш пак. Не искаме друг водач! … Старият щърк поклати глава и кротко отвърна: — Не, аз няма да ви водя вече. Аз няма да летя с вас. Аз ще остана тук. — Но как така, защо? — развикаха се щъркелите. — Стар съм вече, деца, и не мога. Не мога летя с вас. — Ние ще те носим, ние няма да те оставим! — викаха най-младите. — Толкова години ти си водил всички, сега ние пък ще те отнесем. Не ще те оставим тук самичък… — Не, не, мои мили — усмихна се старият щърк, — не можете ме отнесе вие. Планини и моря има да минавате, себе си с мъка ще занесете, та и аз ли ще трябва да ви тежа!… Не можете, пък и аз не ща. В чужбина не ми се мре. Тук ще си остана. Натъжиха се сърцата на младите щъркели. Как ще го оставят тук в студа, в дъжда, самичък? Но той отново се усмихна и подзе: — Не ме жалете, не мислете за мене — така ми е по-добре. Мигар по-леко ще ми е да загина в топлите, но чужди краища или сред студените морски талази? Тук искам да остана и да умра аз. Че няма по-хубава земя от тая, дето съм видял слънцето за пръв път. Няма по-хубаво гнездо от онова гнездо върху сиромашкия комин, в което се излюпих и в което отгледах моите млади рожби. Тук аз зная всеки дол, всяка локва, всяка хижа. Разбирам езика на хората и ги обикнах и те ме обичат като свой. Де и защо ще вървя другаде?… Защо се връщах всяка пролет?… Защо ще се върнете и вие пак насам, щом повее топлият вятър и се раззеленеят росните ливади?… Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава, както тука; че никъде песента на щурците, вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е тъй топъл, както там, дето си пазил с крила малките си. Сега тръгвайте вече и добър ви път на юг! Наведоха глави птиците и мълчаливо се сбогуваха. След малко — чу се пърхане на стотици криле. Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото небе. После се нареди в голям триъгълник и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло петно остана в посърналото поле. След миг и то се раздвижи, дигна се и спря после на един селски покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в гнездото, дето се бе родил. Край

neda neikova, ,

Публикувано на 24.03.2013

syper kniga mnogo mi haresva

поли колева, 9 г.,

Публикувано на 15.08.2013

много хубаво стихотворение !

viki , ,

Публикувано на 08.10.2013

tova e razkaz ne stihotvorenie

fyrt durmush, 56 г.,

Публикувано на 04.01.2015

:) hubava e :D

Сезгин , ,

Публикувано на 19.06.2020

Много хубава приказка