Приказка за Ла Минор

Приказка за Ла Минор
Анжел Вагенщайн
Тази книга не е от задължителните списъци

Мила моя!
Заспаха ли децата с твоите приказки за принцеси и принцове, за зли магьосници и добри джуджета? Заспаха ли? Защото приказките са като свеж планински ветрец, който отвява от детските души умората от дневните игри, и ги учат, докато спят, на сложните истини за живота, който ги чака.
Заспаха ли децата?
Тогава, мое възрастно момиче, нека погаля посивелите ти коси, сложи ръка в моята и аз ще ти разкажа приказка за пораснали деца, с нея да заспиш и ти. Тя няма да е за замъци през девет земи в десета, нито за принцове или джуджета. Чуй я и лесно ще я разгадаеш, защото се е случила неведнъж – може би с теб и мен, с наши познати или непознати. Но се е случила и оставила спомен между страниците на една музикална партитура. Моята приказка може да ти се стори малко тъжна и странна, защото често животът е такъв.