Чували ли сте някога за нещо наречено шарпланинец? Сега може би се чудите що за чудно животно е това? Може би е нещо като Голямата стъпка? Всъщност не. Шарпланинците са много и определено знаем, че съществуват. Това са порода овчарски кучета, които идват от местността на Шар планина, немного голяма планина, намираща се между Косово и Македония. Всъщност тази планина е известна само с това, иначе си е обикновена планина, която не успява да впечатли хората особено. Но пък кучетата от тази порода са уникални. Те са добри, бързи, дисциплинирани и проявяват изключително търпение към децата. Толкова са уникални, че дори са си заслужили собствена книга или поне най-страхотния от тях. Именно за живота на един такъв уникален красавец, се разказва в книгата „Патилата на шарпланинеца Дон“ на хърватската писателка Вишня Стахуляк.

Повярвайте, определено има защо Дон да е главен герой в книгата. Може би звучи скучно да четете за живота на някакво планинско куче, но това изобщо не е така. „Патилата на шарпланинеца Дон“ започват още от Далмация, при междата на три красиви планини, където се родило кутрето Трап, което хората нарекли Дон от Тримеждието. Мама-кучка го захранвала не само със своето мляко, но и със съвети как да стане добър пазач, с любов към хората, които се грижат за него, и с приказки за миналото на славния род на техните деди – шарпланинците. Дон растял силен и независим пазач на стадото и верен на своите господари.

Животът на Трап, ааа... Дон е дълъг и изпълнен с безброй приключения. Всички приключения за Дон започват още от младо кученце, когато господарите му сменили планината с големия град и за Дон настъпили нелеки времена. Много трудно било на гордия шарпланинец да остави красивата и свободна планинска шир и да стои затворен в тесен и задушен двор. Затова той често излизал на непозволени и тайни разходки из града, които освен радост му носят и хиляди патила: понякога забавни, а понякога страшни, но винаги интересни за читателя.

Мечтателката Вишня Стахуляк е написала десетки творби за малки и отраснали деца, твърдо вярвайки, че словото и приказките, в които то е въплътено, съпровождат човека откакто свят светува. И заръчва: „Не забравяй, че те са поучавали и забавлявали деца и възрастни, и предавали мъдростта и знанията от поколение на поколение. В далечното минало на човечеството били само разказвани, а когато хората измислили писмото, започнали да ги записват и четат.

Така и днес приказки и истории се разказват и четат, най-много в детството, защото от него започва животът. В книгите ще откриеш всичко, което трябва да знаеш за хората и нещата, които те заобикалят, за да можеш да живееш щастливо и разумно и тогава, когато разбереш, че животът не е само приказка.“ Тази заръка отправя към читателите си голямата хърватска писателка Вишня Стахуляк, известна приживе в родината си със своите 30 книги, с пиесите, които е написала и поставила, с обичта и уважението на учениците си по солово пеене. Освен че е носителка на национални награди, тя е номинирана за медала „Х. Кр. Андерсен“ – най-голямото отличие в областта на детско-юношеската литература. А романът „Патилата на шарпланинеца Дон“ отдавна е станал задължително четиво за хърватските деца.