Мили приятели, ето че лятото съвсем скоро ще бъде тук, а с него и тъй очакваната от всички лятна ваканция. Пожелаваме ви през нея да се забавлявате много – да играете навън, да се срещате с приятели, са посетите интересни места, но също така силно ви препоръчваме и да не забравяте да прочетете някоя интересна книга. Книгите са изключително интересни, пълни с приключения и забавни, а докато се забавлявате и пътувате с тях, неусетно ще разберете, че и научавате доста неща. Ако все още не вярвате, ви препоръчваме да прочетете този наистина забавен откъс от книгата на Луси и Стивън Хокинг "Джордж търси съкровища в Космоса".

Прасетата не изчезват просто ей така, мислеше си Джордж, докато се оглеждаше насред очевидно празната кочина. Опита се да затвори очи и да ги отвори пак, за да провери дали всичко това не е само някаква ужасна зрителна измама. Но когато ги отвори отново, прасето все още го нямаше и голямото му, кално, розово туловище не се виждаше никъде наоколо. Всъщност, след като Джордж прецени ситуацията за втори път, нещата се влошиха, вместо да се подобрят. Забеляза, че страничната врата на кочината е открехната, което означаваше, че някой не я бе затворил както трябва. И този някой най-вероятно беше той.
– Джорджи! – чу майка му да го вика от кухнята. – Започвам да приготвям вечерята след минутка, така че имаш само около час. Написа ли си домашните?
– Да, мамо – викна той в отговор с престорено жизнерадостен тон.
– Как е прасето ти?
– Добре е! Добре! – отвърна Джордж пискливо.
Той изгрухтя пробно няколко пъти, за да изглежда така, сякаш всичко си върви по старому тук, в малката задна градинка, където имаше много, много зеленчуци и едно огромно – но сега мистериозно отсъстващо – прасе.
Изгрухтя още няколко пъти за сигурност – беше много важно майка му да не дойде в градината, преди да е имал време да измисли някакъв план. Нямаше идея как точно щеше да открие прасето, да го прибере в кочината, да затвори вратата и да се върне навреме за вечеря. Но беше се захванал с този въпрос и последното, от което се нуждаеше, бе някой от родителите му да се появи тук, преди да е открил всички отговори.
Джордж знаеше, че прасето не е голям любимец на родителите му. Майка му и баща му никога не бяха искали прасе в задната градина и особено баща му направо заскърцваше със зъби, като се сетеше кой живее зад лехите със зеленчуците. Прасето беше подарък: една студена коледна вечер пред входната им врата бе доставен кашон, издаващ пищене и сумтене. Когато Джордж го отвори, откри вътре много възмутено прасенце. Детето го измъкна внимателно от кашона и очаровано загледа как новият му приятел се препъва около елхата на малките си копитца. Върху кашона имаше залепена бележка. Скъпи Всички! – пишеше в нея. – Весела Коледа! Този малък приятел се нуждае от дом – можете ли да му осигурите такъв? С обич, баба.
Бащата на Джордж не беше възхитен от новото попълнение на семейството. Само защото бе вегетарианец не означаваше, че обича животни. Всъщност предпочиташе растения. С тях работата беше много по-лесна: не създаваха бъркотия и не оставяха кални отпечатъци от копитца по кухненския под, нито пък нахлуваха и изяждаха всички бисквити, които намереха върху масата. Джордж обаче бе във възторг, че си има свое собствено прасе. Подаръците, които беше получил от майка си тази година, както винаги бяха ужасни. Ръкавите на ръчно плетената от майка му жилетка в оранжево и лилаво провисваха точно до земята; той никога не бе искал панова флейта, а и му беше наистина трудно да изглежда ентусиазиран, докато разопаковаше комплект да преработване на остатъци от храна в тор посредством червеи.
Това, което Джордж наистина искаше – най-много от всичко във Вселената, – беше компютър. Но знаеше, че е малко вероятно точно неговите родители да му го купят. Те не харесваха съвременните изобретения и се опитваха да се справят с колкото е възможно по-малко стандартни домакински уреди. В желанието да водят по-чист и по-прост живот, те перяха всичките си дрехи на ръка, не притежаваха кола и осветяваха къщата със свещи, за да избягнат употребата на каквото и да било електричество. Всичко това бе правено с идеята да осигурят на Джордж естествено и усъвършенстващо се развитие, без токсини, без консерванти, без радиация и други подобни пагубни изобретения. Единственият проблем беше, че отървавайки се от всичко, което би могло да навреди на момчето, родителите му бяха успели да се справят и без голяма част от нещата, които биха могли да му доставят удоволствие. Та може и да се забавляваха с танцуването около украсени с цветя и ленти колове, с ходенето на екологични протести или с меленето на брашно, за да си направят сами хляб, но на Джордж не му беше весело. Той искаше да отиде в увеселителния парк и да се вози на въртележките или да играе на компютърни игри, или да пътува със самолет много надалече. Вместо това за момента всичко, което имаше, бе неговото прасе.
А то си беше много хубаво прасе. Джордж го кръсти Фреди и прекара безброй щастливи часове, увиснал над ръба на кочината, която баща му бе построил в задната градина, в наблюдения как Фреди рови из сламата или сумти сред мръсотията. Докато сезоните се сменяха и годините се вървяха, прасето на Джордж ставаше все по-голямо... и по-голямо... и по-голямо... и накрая порасна толкова голямо, че на слаба светлина изглеждаше като малък слон. Колкото по-голям ставаше Фреди, толкова по-натясно се чувстваше в кочината си. При всяка възникнала възможност гледаше да избяга и да повилнее из зеленчуковите лехи.

Хареса ви нали? Ако искате да разберете дали Джордж ще намери своя домашен любимец – прасето Фреди и какво точно ще открие в Космоса прочетете цялата книга. А след това задължително посетете и сайта на "Забавното лятно четене" и направете свои личен читателски дневник. С него ще можете да оцените книгата, да направите своите коментари за нея. А освен това в края на лятото ще можете да се похвалите на своите учители и родители колко книги сте прочели, ще можете да ги оцените и да ги коментирате с деца от цяла България.