10 от най-любимите ни цитати от най-любимата ни героиня – Лили Чудото

Начало  ›  10 от най-любимите ни цитати от най-любимата ни героиня – Лили Чудото

10 от най-любимите ни цитати от най-любимата ни героиня – Лили Чудото

14.05.2020

 
Това е Лили, главната героиня на нашата история. Тя е горе-долу на твоята възраст и на пръв поглед изглежда като всяко обикновено дете. Такав си е тя... обаче не съвсем! Защото Лили притежава нещо, което изобщо не може да се нарече обикновено: книга със свръх странни чудодейни думички! Просто една сутрин Лили я откри до своето легло. Как се е озовала там? Нямам никаква представа. Лили обаче знае, че модерната вещица Зурулунда Кноркс може би нарочно е оставила книгата точно в нейната стая. Тя знае още, че в книгата има истински вълшебства и магически трикове, дори някои от тях вече е изпробвала. Обаче внимавай: По-добре не се опитвай да ги правиш! Ако прочетеш една-едничка дума грешно, четката ти за зъби ще се пребърше във вещерска метла, учителката ти - в зла измамница, сладоледът на клечка - в кисела краставичка. От съображения за сигурност Лили не разказа на никого за своята книга с чудеса.
 
Може да се каже, че тя вече е една истинска тайна магьосница. Успя да опази тайната за книгата дори от своя малък брат Леон. А това си е сериозно постижение, защото Леон е много любознателен и понякога може направо да те изнерви. Въпреки това Лили много си го обича. Така... Сега вече знаеш необходимото, за да се включиш в събитията.
 
Всъщност не съвсем... Преди да започнете да четете за приключенията на Лили Чудото за първи път или пък да ги препрочетете за пореден вижте, кои са любимите ни цитати от поредицата книги за Лили и брат ѝ Леон. Може да съвпаднат с вашите!
 
 
„Лили продължаваше да не вярва на ушите си. Тя се надвеси над креслото, сложи ръце на кръста и попита строго:  
— Какво ти каза мама?  
— Че ще летя! Тя ми обеща, че ако още веднъж седна в креслото й, ще полетя. Искам това да се случи!“
 
 
„Лили намери щита на бащата на Хелге в леда. Със сигурност той беше стоял там хилядолетия. За Лили това беше страхотна изненада.
Това е една хубава идея, която може да се използва за рождени дни, пиратски или викингски партита. Лили имаше намерение да използва този трик на рождения ден на Леон.“
 
 
„Отново този покровителствен тон като на бабата от кукления театър. Лили се ядоса. Щеше й се да отговори като разбойника Хотценплоц: „Ей сега ще ти ударя един в муцуната, полицай с полицай такъв!“ Обаче не се осмели да го направи.“
 
 
„Преди да заспи, тя я запрелиства отново. Дълго и напразно търси ключовата дума цирк, но тогава, не щеш ли, откри думата илюзионист и там прочете някои неща, които й се сториха познати. Охо! Лили се задълбочи във фокусничеството от древни времена. 
 — Значи това са правили! — промърморваше си тя от време на време. Или пък: — Жалко, че в сегашния цирк няма такива фокуси! А защо всъщност ги няма?“
 
 
„— Представете си само — аз мога да отида още веднъж на цирк! Преди края на представлението директорът на цирка каза на всички да погледнат своите билети и извика един номер. И аз отначало не можех да повярвам на късмета си, но директорът прочете моя номер. Тогава трябваше да сляза при него на манежа, за да си взема наградата — безплатен билет. Безплатен билет за галапредставлението в неделя!“
 
 
„Вкъщи Лили веднага се задълбочи в новата си книга. Тя не беше нито много интересна, нито забавна, защото беше доста специализирана. Лили беше много учудена, че човек може толкова много да се замисля над игра като футбола. Тя нямаше желание да прочете цялата книга наведнъж. Най-напред започна с главата за тактическите подредби и скоро разбра какво бяха имали предвид момчетата с тяхната система.“
 
 
„Лили знаеше заклинанието за магическия скок наизуст и магическата книга не й беше нужна. Тя взе бинокъла, обърна го наопаки, за да може всичко, което виждаше да е умалено. Докато казваше заклинанието, бинокълът трябваше да е насочен към книгата за Гъливер и най-вече към картинката на острова на лилипутите.“
 
 
„На Лили веднага й стана ясно къде се намира. Разбра също и защо бученето в ушите й не преставаше — намираше се в търбуха на кораб, който плаваше в открито море и шумно пореше вълните. Толкова дълбоко в корпуса на кораба бученето на водата бе напълно естествено.“
 
 
„Тя взе книгата и слезе с нея по стълбите. На партера тя имаше малко магазинче, където продаваше стари, употребявани книги. На табелата над витрината беше написано „Антиквариат“. Магазинчето беше много уютно и доста хора го харесваха. Мама винаги ги черпеше с чаша кафе. Това много им допадаше. Когато Лили искаше да подразни мама, винаги й казваше, че кафето й е по-хубаво от книгите, които продава. Тя винаги ходеше в библиотеката, защото там имаше повече детски книжки.“
 
 
„Когато стигна до Леон се забави, застана на едно място и изквича. Езикът му беше стигнал до земята.
— Ти си много сладък — каза Леон и се наведе, за да погали задъханото куче.
— Никой ли не ти е казвал, че не трябва да галиш чужди кучета? — излая някой насреща му.
Леон се огледа, но не видя никого. Той се наведе колебливо към кучето.
— Добре ме чу, малкият! Махни си ръцете от мен!
— Ти можеш да говориш! — учуди се Леон, но се и зарадва.“