Как играеха на компютърни игри майките и бащите на днешните деца

Едно време, когато вашите майки и бащи бяха деца, също имаше компютри, и тогава майките и бащите ви, (а също и някои баби и дядовци), доста поиграха на компютърни игри, които много малко приличат на днешните, но пък понеже бяха нещо ново, беше много интересно.

Имаше български компютри, например „Правец 8“. Тези компютри бяха без харддискове, клавиатурата им не беше на кабел, така, че да се мести, а беше вградена в самия пластмасов корпус на компютъра. Вентилатори за компютри нямаше, тези компютри почти никак не загряваха, защото скоростта на микропроцесора им беше 1 (един) мегахерц.

Игрите се вкарваха в оперативната памет на тези компютри с помощта на големи меки дискети и външни дискетни устройства, (флопита), които бяха по-тежки и по-големи от сегашните малки преносими компютри, които са хиляди пъти по-бързи и по-мощни от компютрите „Правец“. Компютрите „Правец“ бяха много-много скъпи за онова време, и малко хора имаха такъв компютър вкъщи. Интернет, разбира се, нямаше.

Тези компютри нямаха мишки, дори нямаха и четири стрелки за четирите посоки на клавиатурата си, и затова се използваха буквите „j“ за наляво, „k“ за надясно, „i“ за нагоре и „m“ за надолу. Имаше обаче джойстици, които бяха хем много скъпи, хем много бързо се повреждаха, а и не всички компютри можеха да работят с тях.

Всяка игра беше на отделна дискета, а на всяка дискета имаше и операционна система. За да се пусне нова игра, компютърът трябваше да се изключи от тока, дискетата във флопито да се смени, след това компютърът да се включи, да се зареди от дискетата операционната система, след това се зарежда и играта.

Мониторите бяха малки, с много ниска резолюция, (190 на 280), бяха черно-бели, със зелен оттенък.

Музика в тези компютри нямаше, нямаше и филми и клипове. Нямаше и антивирусни програми, защото нямаше и вируси. Всички тези неща се появиха по-късно.

Най-известните тогава игри бяха „Лакомата змия“, „Храбрият заек“, „Каратека“, „Конан“, „Космически нашественици“, „Тетрис“, „Лунен патрул“...

Графиките бяха несъвършени, например, когато луноходът от „Лунен патрул“ не успееше да прескочи яма по пътя си на Луната и катастрофираше, колелата му се разхвърчаваха, но не падаха в дупката, а висяха над нея.

„Храбрият заек“ се управляваше с два клавиша, „a“ за скок наляво и „s“ за скок надясно. Каратистът пък се управляваше с цели десетина клавиша: „q“ и „w“ за удар горе съответно с крак или ръка, „a“ и „s“ за удар в средата и „z“ и „x“ за ритник или удар с ръка долу, както и още няколко клавиша, за движение напред и назад, а също и за пауза на играта, както и за поклон пред принцесата, която трябваше да освободите от лошите.

Тези игри работеха в по-малко от 64 килобайта оперативна памет. Ако трябва да се използва толкова памет за музика от MP3-файл, тя няма да стигне и за няколко секунди.