Vip интервю
Ивайло Иванов – шампион по джудо и по самбо
Ивайло Иванов е на 16 години, но тренира от малък. Тренира едновременно два бойни спорта – джудо и самбо. Ивайло вече се е преборил за една европейска титла по джудо и една вице-световна от Световното първенство по самбо през 2010г., провело се в Грузия. Освен това прецедент е първото му място на Европейското първенство по джудо в Теплице (Чехия).
Това е първото за България такова постижение в тази възрастова група (младежи до 17 г).
Ето какви съвети даде Ивайло Иванов на малките читатели на Аз детето.
Каква е разликата между джудо и самбо?
Разликата е голяма. Основната и най-голяма разлика е, че джудото е олимпийски спорт, а самбото не е в олимпийското семейство. Джудо е с японски древен произход. Самбо означава – самозащита без оръжие и е руски бойно-приложен спорт.
Но на практика двата спорта са доста сходни. Един човек, ако тренира джудо, ще се справя доста добре и със самбото. След последната корекция в джудо правилника, правилата са доста различни.
Екипировката е различна – в джудото сме облечени в кимона, а в самбото с къси панталонки и куртки в син или червен цвят. Оценяването и настилката са различни. В самбото са разрешени повече техники.
От колко годишен тренираш?
Аз лично тренирам от седем годишен.
По колко пъти седмично?
От понеделник до петък — 9 тренировки. В четири дни от седмицата тренираме двуразово – сутрин и следобед. Събота и неделя са дни за почивка или сме на състезание.
Може ли хем да тренираш активно, хем да си добър ученик в училище? Или детето трябва да си избере от малко или спортист или отличник?
Зависи от мотивацията му. В случаите, когато не се спортува за високи спортни постижения, спортът и училището отлично си пасват. Но когато се спортува активно е малко по-трудно. Тогава пък се организираме по-добре, защото няма много време (програмата за деня е пълна) и си знаем, че остава примерно 1 час за учене и не се разтъкаваме много-много.
Къде си държиш медалите и грамотите?
Имам си кът на стената вкъщи, табло на което са окачени.
Завиждат ли ти съучениците?
Винаги ще се намери някой :)
Момичетата повече ли те харесват, когато разберат, че си шампион?
Да!
Използвал ли си уменията да се биеш на улицата или в училище?
Не, никога. Избягвам тези ситуации.
Активните тренировки "изяждат" ли веселото детство?
Не, в никакъв случай. Пак си имаме детство, само че е малко по-различно. Имаме си цели. Пак е забавно, пак си имаме приятели.
Какво ще пожелаеш на българските деца?
Повече спорт и по-малко висене пред компютъра.
ивомира михайлова , 22 г.,
Публикувано на 18.05.2012
здравейте моите поздравления за иво аз съм спортистка,която тренирам вече десет години джудо ходила съм на много състезания сблъсквала съм се с много можещи и неможещи жени с много можещи и много добри жени аз съм с абсолютно нулево зрение точно това ме накара да бъда силна успяваща можеща и да се боря до край,защото където се чуе за незрящ човек навсякъде почти ти затварят вратата а ние сме абсолютно еднакви с другите хора липсата на зрение не ни прави по малко можещи ние имаме доста по големи изострени сетива от хората които имат зрение.и до ден днешен продължавам да се занимавам с джудо то е моят начин на живот.при девойките съм извоювала четири златни и един сребърен медал за 4 години от 2005 до 2008 година след това започнах да се боря при жените първият ми медал беше на състзанието което ми беше първо при жените и последно при девойките тогава с много усилия извоювах моят сребърен медал в унгария след това имам едно пето едно седмо и едно трето място в турция след това бях на квота за олимпийски игри в лондон там си завоювах един златн и един сребърен медал след това имах състезание в германия и това беше моето фатално състезание по време на среща скъсах предна кръстна връзка и вътрешен минискус но и това не ме демутивира да продължа да се готвя за олимпиядата която ми предстои тази година пръскаш с замразяващ спрей стискаш зъби,защото при най малкото натоварване чувстваш огромна болка все едно току що си скъсал предна кръстна връзка и минискус,но аз съм решена твърдо ще отида,ще се боря,за ипон,и ще победя до колкото са моите възможности ще представя нашата красива страна българия достойнозанимавам се и с музика уча в софийски университет климент охритски музикална педагогика завършила съм музикално училище във варна и две дини под една мишница незнам до колко ще успея да ги задържа но джудото никога няма да бъде от нещото което бих изпуснала.пожелавам на всички,които се занимават със спорт нека се чува повече българският химн,нашата страна е хубава прекрасна държава живееш така както си го направиш успешен ден на всички изпълнен с усмивки ви пожелавам