Хвърчило

От лека шарена хартия – лети и радва то очите. Високо то се вие във синьото на планините. И жицата бръмчи, трепери и като жива се обтяга, и горе пъстрото се пери, и между облаците ляга. И с тях то весело играе, и буйно между тях се мята. Но все пак слиза най-накрая, да си почине на земята.