Гергьовден

Гергьовден се чества на 6-ти май, в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Тачен от народа ни повече даже и от Великден (“хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден”), той е бил подчертано земеделски и скотовъден празник, на който за първи път през годината се е изкарвал добитъкът на паша, издоявали са се овцете, ядяло се е агнешко месо и се е пиело овче мляко.

Празникът е наситен с обредно-магически действия и дейности: вечерта срещу Гергьовден на вратите на кошарите, плевните и хамбарите се е запалвала свещ с китка от коприва и глог, а през нощта се слагали глогови вейки под възглавницата, за да са ранобудни хората през годината.

Преди изгрев моми и момци са берели цветя и билки, от които правели венци и окичвали със зеленина всички сгради. В ранна утрин всички са се къпели в роса за здраве. “Чисти” жени са месели специални обредни хлябове. Но най-важният обичай на празника, почитан и днес, е заколването на агне като курбан на светеца. Колело се е първото обагнило се след Нова година мъжко агне. И овцата майка, и агнето се окичвали с венци. Мъжът, който ще принася курбана, давал на агнето солчица, трици и тревица (символизиращи “ситост, плодородие и обилна паша”), прекръствал се на изток и заколвал жертвеното животно.

Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, мляко, сирене, баница, зелени салати, ястия с лопуш, спанак, лобода, киселец.