Девойката пролет

Девойка непозната
идва тихомълком в гората
и тиха, и странна, красива -
във всяко цветче свежест влива.
Леко крачи и с белите си нежни стъпъла
докосва ранната роса.
А косите й - руси, къдрави, меки
от вятъра носят се леко.
Лицето й и бяло, и нежно, и свежо открива
нежна ласка и с обич прекрасна облива,
и най-тъжното клонче на върбата
и всяко клюмнало дръвче в гората.
А ето Луната показва своето лице
и тъмата обгърна цялото селце.
А девойката затанцува, като самодива,
обгърна я прекрасната луна дива.
Та на всяко дръвче, и сухо, и голо, чупливо
листенца мъники се показват лениво.
А дивната девойка хубавица,
Пролет се нарича.
И луната за лека нощ с искрящи меки устни целува леко
и легна в тревата на меко.
Ето че се показват изпод трявата,
цветчета пъстрообагрена и луната
приспива ги с песен омайна и нежна,
вече няма веч следа от преспите снежни.
А на сутринта русата коса на Пролетта мила,
тревата и пъстра, и жизнена бе обвила.
Тялото й потънало в земята
и тамо се бе появила полята.
На нея тревичката жадна намерила дом
и всичко заспало под лунния подслон.