Дъщери сме на Злодеида

Всяка приказка любима
приказен злодей си има.
И ако трябва някого да избера –
избирам на Злодеида да съм дъщеря.

И ето, че Мал ми е сестра
и заедно с нея побъркваме света.
Защото сме си лоши и правим ний злини,
омагьосваме всеки, който ни противоречи.

Това пък е любимото ни занимание –
да правим заклинание след заклинание.
Не търпим неподчинение, нито обида
нали достойни дъщери сме на Злодеида.

Виолетовото на Мал е запазеният цвят,
а при мен тъмнорозовото е целият ми свят.
Облечени сме по последна мода,
всъщност изисканият вкус е в нашата природа.

Сами разбирате, че няма кой да ни се опре,
в нашето царство сме си суперски добре.
Но дълбоко в сърцата и на двете
се крие мъничко и нежно цвете.

То кара ни да пеем, когато
ни стане тежко на душата.
И тъй мъничко, по мъничко успява,
някак си да ни разведрява.

И всеки път усещаме, че злото в нас намалява,
споглеждаме се: „Какво с нас ли става?“
И започваме да си повтаряме на глас –
„Дъщери сме на Злодеида и злото е в нас.“

Но от друга страна разбираме, че харесва ни да пеем,
приятно ни е, понякога се смеем.
Оказва се, че в това начинание не сме сами,
Иви, Джей и Карлос също им се случвало да пеят до зори.

Дали това дължи се на срещата ни с Бен?
Дали след това не попаднахме на доброто в плен?
И какво ще стане, ако това така е?
Засега май не искам и да зная.

Така че, историята има своето продължение,
но засега ще ви държа в напрежение!

Участва в конкурса „Нарисувайте, напишете и спечелете с „Наследниците“