Държавна опера-Стара Загора гостува на сцената на Софийската опера и балет с най-интересните си представления

На 16, 17 и 18 октомври Държавна опера-Стара Загора гостува на сцената на Софийската опера и балет с мюзикъла за деца „Машина на времето“ и балетните спектакли „Нестинарка“, „Делвата“ и „Фантастичното дюкянче“. Първият извънстоличен театър избира за своя гастрол в София спектакли, които са едни от най-новите и много успешни постановки на театъра и не присъстват в нито един репертоарен афиш в България. Спектаклите ще бъдат представени за първи път в София съвместно със Софийската опера и балет.

Гастролът в столицата ще започне на 16 октомври – от 14.00 часа Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки при Държавна опера-Стара Загора ще представи своя най-нов спектакъл „Машина на времето“ (премиерата се състоя тази година през месец юни). Това е третата самостоятелна продукция на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаригки“, осъществена с подкрепата на Държавна опера-Стара Загора (“Маргаритките“ са под крилото на театъра от 2015 година и всяка година представят една голяма продукция). Над 70 деца участват в представлението, както и солисти и артист-хористи от Операта: баритонът Иван Кабамитов, Нели Нечева, Игнат Желев.

Сценарият, режисурата и хореографията на спектакъла са на Радост Младенова-Арабаджиева, която ръководи балета на „Маргаритки“-те. Музиката на песните е написана от Маргарита Шоселова – ръководител на Студията. Либретото е написано от поетесата Мая Дългъчева. В екипа на представлението участват още Теодора Джамбазова – художник на декора и костюмите, мултимедията е на Сергей Голубев, вокален педагог е Зорница Желязкова, консултант по актьорско майсторство е Деница Янакиева от Държавен куклен театър – Стара Загора, майстор на куклите, които участват е Живко Кънев. Инструменталната музика и аранжиментите са на Александър Тумангелов и Димитър Косев, включени са музикални фрагменти от произведения на Й. С. Бах, Ж. Батист Люли, Чайковски, поп-музика и др.

В динамични общо 6 картини зрителите в залата ще се пренесат назад във времето до каменната епоха, от която ще започне пътуването им, ще преминат през Древен Египет, Средновековието, Барока, ще посетят дома на композитора Й. С. Бах и ще стигнат до не чак толкова далечната от нашето време 2035 година.

Книжка-пътеводител във времето ще могат да получат малките зрители преди началото на представлението.

На 17 октомври от 19.00 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи „Нестинарка“ от Марин Големинов. Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Създателката на първата българска модерна трупа „Арабеск“ дава хореографски изказ на изключителната музика на Марин Големинов през 1978 година и след това поставя през 1986 година незабравимата пълна версия на балета „Нестинрка“ специално за Националния балет, в която танцува в главната роля и примабалерината Силвия Томова – настоящ художествен ръководител на Балета на Старозагорската опера. Именно на този хореографски вариант се базира новата постановка на Държавна опера-Стара Загора, която се завръща на софийска сцена след повече от 30 години. Танцовият спектакъл преплита етно-мотивите на един истински ритуал, който се разиграва в Деня на Светите Константин и Елена, и личната драма на едно влюбено момиче. За огненото въздействие на творбата, наситена с български драматизъм, допринасят грандиозната сценография и костюми на Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева /по оригиналните идеи и костюми на Мария Трендафилова/, които са още един силен и завладяващ акцент в спектакъла.

В главните роли на 17 октомври ще танцуват Анелия Димитрова, Ромина Славова, Фиорди Лоха /Албания/, Станко Танев и Ивайло Янев.

В „Нестинарка“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Португалия, Япония, Тайван, Южна Корея, балетни артисти от състава на Националния балет-София. „Нестинарка“ е първото голямо българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на международната трупа на балета на Старозагорска опера.

На 18 октомври от 19.00 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи на сцената на Софийската опера и балет двата балетни шедьовъра „Делвата“ от Алфредо Казела и „Фантастичното дюкянче“ по музика на Росини/Респиги. Многоцветна сицилианска атмосфера и ароматът на Париж ще усетят зрителите, които ще полюбопитстват да видят уникалните постановки на Държавна опера-Стара Загора на двете популярни в света и почти непознати за България заглавия.

Алфредо Казела създава едноактната танцова комедия „Делвата“ през 1924 година по новелата на Луиджи Пирандело. Композиторът сам не е предполагал, че балетът „Делвата“ ще му донесе толкова много успехи. В своята сюита, оп. 41 Казела използва много сицилиански фолклорни музикални елементи, дори включва тенорово соло на сицилиански диалект. Поучителната комична притча на Пирандело ще бъде разказана в танцова версия сред искрящи и бликащи от нюанси багри – в декорите, в костюмите, в хореографията. Майсторът – сценограф и костюмограф Салваторе Русо облича героите в характерни костюми с колоритни етно елементи. Зрителите ще се срещнат за първи път с „Делвата“ на Алфредо Казела през погледа на големия италиански хореограф Флавио Бенати. Танцов театър, смесени танцови техники, пантомима в един наситен с комични ситуации спектакъл. Зад забавната и наивна наглед история прозира вечното мъдро послание на сицилианеца Луиджи Пирандело: Трябва да се мисли преди да се прави каквото и да е....

В главните роли ще танцуват Александър Желев, Петя Вънева, Нанако Имаи, Томоки Ишиго и др. Участва балетът на Държавна опера-Стара Загора.

Във втората част на вечерта предстои още една първа среща на софийската публика – с балета „Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque“ по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и педагог Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. В спектакъла участват солистите Александър Желев, Ромина Славова, Фиорди Лоха, Анелия Димитрова, Томоки Ишиго, Петя Вънева, Харука Суга и др., цялата балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, кордебалет на Софийската опера и балет и деца от Балетна школа „Маша Илиева“.

Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, появява се бавачката. Добавена е и още музика на Росини. И така балетът „Фантастичното дюкянче“ става все по-богат на персонажи и все по-динамичен и много забавен спектакъл. От едноактен балет /около 40 минути/, става в две действия с времетраене около час. Действието в оригиналното либрето се развива в Париж в средата на 19-ти век. Но авторите на новия спектакъл избират периода, когато се е състояло премиерното представяне на балета в Париж – 1919 година. Това е епохата на „нямото кино“. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „немите“ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.

Хореографът Алба Буонанди и този път е вярна на своите пристрастия към танцовия театър. Хореографията се опира на класиката, но тя вкарва много повече елементи на пантомимата, на комедия „дел арте“, на неокласиката и всички подсилващи въздействието изразни средства на движението, танца, театъра и киното. В спектакъла освен основните балетни герои-кукли, участват персонажи-мимове, много деца и това допълва цялостната хореографска картина.