Данчо Глиганчо

Данчо Глиганчо гази в гората.
Мачка тревата, къса цветята.

Рови земята – отдето мине,
става след него лунна пустиня!

Че се ядоса Мецана стара,
та го повика и му се скара:

- Данчо Глиганчо, да се поправиш!
Където минеш – все пакост правиш!

Не си самичък в тази горичка!
Тази горичка – тя е на всички!

Или ще станеш примерен бърже,
или ще трябва да те завържа!

Станал ли мирен Данчо, не зная,
но го видели вързан накрая!