Да живееш с щъркелите
Да види щъркел е радостно събитие за всеки – и за децата, и за възрастните, защото тогава знаем, че пролетта със сигурност е дошла. Тогава сваляме мартениците и ги връзваме на най-близкото цъфнало дръвче за здраве и късмет. Това е само една от причините, които правят щъркелите толкова уникални и обичани птици. В миналото щъркелът и лястовицата били за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива, под стряхата или на високото дърво в двора, и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. В днешно време това се случва все по-рядко по ред причини, но има и такива късметлии, които все още са съседи на щъркелите и могат всяка пролет да наблюдават как те идват и отглеждат малките си.
Точно това са направили семейството на Сайме и Ердин Чауш от шуменското село Климент. Двамата съпрузи посрещат щъркели в дома си вече от 30 години. Прекрасните птици долетели за първи път през 1985 година и от тогава до сега винаги предпочитат да свият гнездо в дома на сърцатото семейство. А Сайме и Ердин ги чакат всяка пролет, за да им се порадват и да видят, че са добре. „Винаги около 15-ти март започваме да се оглеждаме за тях и когато ги видим или ги чуем да тракат с клюновете си много се радваме, че и тази година са избрали нашия дом да бъде и техен дом“ – споделя мъжът пред dariknews.bg. Според него щъркелите му носят щастие и късмет. Така и тази година точно на 22-ри март долетяла черно-бяла мъжка птица, която трескаво приготвяла гнездото. „Всеки момент чакаме да дойде и любимата му.“ – казват съпрузите.
Всъщност първата двойка пернати се настанила на стар орех в средата на двора на къщата и така започнал съвместният живот на хората и щъркелите. След 8 години обаче дървото изсъхнало и трябвало да се отсече. Тогава семейството решило, че повече няма да види щъркели в техния двор. Случайно точно по същото време имало кампания по преброяване на щъркелите в България. Експерти от Варна минали през село Климент, описали гнездото и поели ангажимент да доставят материали, за да се направи ново – което вече да не е на дърво, а от метал. Така семейството с тяхна помощ построило ново гнездо за черно-белите си съседи. От тогава до сега всяка година щъркелите се настаняват там, за да отглеждат потомството си. Сайме разказва как преди две години в селото останал да зимува болен щъркел и съседи го намерили в двора си. Предали го пак на тях, а семейство Чауш го настанили в курника с кокошките. Хляб и фураж отказал да яде, купували му специално океанска цаца. Било истинска атракция да гледат как я мокри във вода, подхвърля я във въздуха и я щраква ловко с клюна си. А той ходел доволен като домашен любимец подир Сайме.
Друг път от двойката останал само единият родител. Тогава двамата с готовност помагали за изхранването на пилетата. Няма човек, който да не обича тези птици, уверил се е Ердинч. „Стават ти като роднини, очакваш ги, радваш им се“, обяснява той. Най-голяма е тръпката, като се излюпят малките и цялото село се надпреварва да гледа колко главички се надигат от гнездото. Затова Мехмед се шегува, че това лято ще купи дрон, за да виждат какво се случва вътре в щъркеловия дом.
