Да преброим паметниците на Левски
Скъпи приятели, деца,
Включете се в инициативата “Да преброим паметниците на Левски”. Тя започна на 3 март – денят на Освобождението на България от османско иго и ще завърши на 18 юли 2009 г. – рожденият ден на Апостола на свободата.
Целта на инициативата е да съберем информация в кои градове и села на България има паметник или барелеф на Васил Левски. Убедени сме в ползата от резултатите, които ще покажат, че Васил Левски е българинът, в чиято чест са изградени най-много паметници.
Очакваме вашите снимки с максимална информация от ваша страна – къде се намира паметникът/барелефът, кога е направен, кой е скулпторът, има ли надпис и какво пише на него, в какво състояние е сега. Писмата си изпращайте на електронен адрес:
ivet@az-media.biz
Краен срок: 30 юни 2009 г.
Резултатите ще бъдат обработени и представени в списание “Родознание”, на сайта на Българското генеалогично дружество: www.bgd_1990.hit.bg и в www.kafene.bg.
Организатори са Kafene.bg, Общобългарски комитет “Васил Левски”, фондация “Васил Левски” и Българско генеалогично дружество “Родознание”.
За въпроси:
fvl@abv.bg – д-р Стоян Джевезов – секретар на общонародния комитет и председател на фондация “Васил Левски”;
bgagenealogie@abv.bg – доц. д-р Антоанета Запрянова – председател на Българско генеалогично дружество “Родознание”.
Вероника Венелинова, 13 г.,
Публикувано на 18.03.2009
ще участвам!Дано да отговоря правилно!
Жанет Андонова, 8 г.,
Публикувано на 18.03.2009
Ко тряа да се прай в тоз конкурс?Щото нищо не разбрах!
Ваня , ,
Публикувано на 19.03.2009
Ще има ли награди?
От редакцията:Не.
редактор , ,
Публикувано на 19.03.2009
Мили приятели, ако във вашия град, село има паметник или паметна плоча на Васил Левски, снимайте я и ни изпратете снимката. Ако можете, попитайте вашата учителка по история, която ще ви помогне да запишете кога е поставен паметникът и кой е неговият скулптор. Много често училищата, които носят името "Васил Левски" имат паметник или паметна плоча /барелеф/ на Апостола.
........ ........, ,
Публикувано на 20.03.2009
можехте ли по смотан конкурс да измислите?не знам,но...простоо нямам думи....
Радосвета Филипова, 14 г.,
Публикувано на 21.03.2009
Не е смотан конкурса чудесен е и е с научна цел!!това е страхотно защото Васил Левски е един от хорта помогнал за днешната ни свобода!Браво на този,който се е сетил за този конкурс!
Вероника Венелинова, 13 г.,
Публикувано на 21.03.2009
........ ........, ........................ Публикувано на 20.03.2009 можехте ли по смотан конкурс да измислите?не знам,но...простоо нямам думи....
Мирослав Нешков, 21 г.,
Публикувано на 21.03.2009
В нашия град има но незнам кой е склуптора и немога да го снимам защото е на другия край дето ние живеем!
Йоана Петрова, 12 г.,
Публикувано на 21.03.2009
............... ................ този човек който каза че конкурса е смотан е в огромно заблуждение, по скоро той който го е написал е такъв-относно конкурса-ами да,щом сме българи трябва да се гордеем с този факт
Криси , 9 г.,
Публикувано на 23.03.2009
Аз също ще участвам.
Вероника Венелинова, 13 г.,
Публикувано на 24.03.2009
Това,което копнах е за да кажа на този/тази,че както Радосвета каза Васил Левски е този на който дължим живота си!Конкурса е чудесен!
Момо , ,
Публикувано на 24.03.2009
кой е левски
някой , 31 г.,
Публикувано на 24.03.2009
Без награди какъв конкурс е?Би трябвало да е инициатива..
Жанет Андонова, 8 г.,
Публикувано на 25.03.2009
момо левски е този който се е борил за нашата страна и е умрял заради нас ако той не беше дал живота си сега българия нямаше да съществува
Велемира Джелепова, 8 г.,
Публикувано на 25.03.2009
Според мен конкурса е много тъп.Просто нямам думи........
Криси Пандова, 9 г.,
Публикувано на 25.03.2009
Левски е борец за свобода от османско робство!!
Александра Маринова, 12 г.,
Публикувано на 25.03.2009
конкурса е страхотен и моля тези които настояват за награди да помислят дали е задължително да има победители и победени-радостни и сърдити деца.....няма смисъл.това е конкурс които ще ни научи на много.....и аз смятам че този факт е достойна награда за едно българско дете .и сега ще помоля редакторите на сайта -тези с такова въображение които създават конкурсите да ме подкрепят..до редакторита мислите ли както мисля и аз или не????благодаря ви за вниманието.
От редакцията:Да.
Дежурен редактор , ,
Публикувано на 26.03.2009
До Александрина Маринова, 12 г. Варна Поздравявам те за твоя коментар! Наистина това е инициатива, а не точно конкурс - защото няма награди и победители. Победители ще бъдем всички ние, когато в края се кажат резултатите. Надявам се повече българчета да мислят като теб - удовлетворението е огромно, когато знаеш, че си допринесъл с нещо за една добра кауза.
Александра Маринова, 12 г.,
Публикувано на 26.03.2009
За тези които не знаят кой е Левски.-Първо-наречен е така понеже е направил много голям"лъвски" скок.Той е един от многото българи допринесли за родината ни и загинали за нея.Сигурно ще питате как точно е постигнал това.организирал е тайни комитети из цялата страна и по този начин е подбудил народа ни.заловен е в "Къкринското ханче" и скоро след това е бил обесен.това е в общи линии .ако искате подробности напишете тук.когато вляза в сайта и го видя ще ви дам отговор.
???? , ,
Публикувано на 27.03.2009
абе хорица как можи да сте толкоз заблудени we???можели некво лапе да снима паметник а????????и да каже к0ога е построен и не знам си ко абеее има мн тъпи хора на тоя свят
Жанет Андонова, 8 г.,
Публикувано на 27.03.2009
Правилно Александра а ето и историята: Веднъш царя казал на войниците си или по точно хората си да прескочат един много голям трап!Но хората ги било страх но Левски отишъл и казал: -аз ще прескоча а царя се засмял: -Ха-ха-ха хората ми не могат че ти!Ще видите царьо само вижте!И като прескочил хората казали: -Хей какъв лъвски скок направи Левски!И го кръстили така защото направил много голям скок като лъв.А лъвския скок едно време казвали ЛЕВ!От там дошло името Васил Левски. Но що за конкурс без награди?
Цветелина Тодорова, 11 г.,
Публикувано на 27.03.2009
за тези които не познават Левски:Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния. След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си. След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
ГЕРГАНА ТЕРЗИЕВА, 12 г.,
Публикувано на 27.03.2009
ТОЯ САИТ Е МНОГО ЯК
Дежурен редактор , ,
Публикувано на 28.03.2009
До анонимния: Имам дъщеря на 11 години и тя прави съвсем прилични снимки с фотоапарата. Относно информацията - достатъчно също е да изпратите къде се намира паметникът и какво пише на него. Не смятам, че това е толкова трудно дори за едно дете-ученик. Съжалявам, че още не са писали ученици, които учат в училище "Васил Левски".
Славея Никова, 10 г.,
Публикувано на 28.03.2009
Цвети,ще си позволя да ти благодаря от името на всички,защото си дала толкова много информация за Левски.Сигурна съм,че е от полза на децата.
Славея Никова, 10 г.,
Публикувано на 28.03.2009
Искам да кажа на тези,които искат награди и на тези,които мислят че конкурса не е хубав да се замислят.Не са важни наградите,важно е да научим къде има склуптори,паметници и др. на Левски.Това е важното,защото Левски е бил добър,смел,решителен и борбен човек.Трябва да го уважаваме,защото той е един от борците ни за свобода.А доколкото това че конкурса не е хубав:Първо това не е конкурс,а инициатива и второ много е хубава,защото можем да разберем къде има паметници и др. на Левски.Децата ще помогнат,а и всички ще научим нещо.Поздравявам този,който е дал идеята за тази инициатива. Който мисли като мен да пише.
Велизара Галинова, 10 г.,
Публикувано на 28.03.2009
Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците. Спори се за името на предателя - поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало. Паметникът на Васил Левски в центъра на СофияСъдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
ОГИ , ,
Публикувано на 29.03.2009
КОГА БЪЛГАРИЯ ПАДА ПОД ТУРСКО РОБСТВО
Нана , 13 г.,
Публикувано на 29.03.2009
За всички, които питат защо конкурсът няма награда - Левски да не би да е чакал и искал награда за своята работа? Това е доброволен труд за България!
Стефани Рядкова, 10 г.,
Публикувано на 29.03.2009
левски е борец за свобода.Имал е далга коса но като е станал Апостол си е одрязал.
Жанет Андонова, 8 г.,
Публикувано на 29.03.2009
за тези които не познават Левски:Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния. След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си. След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
Антония Дикова, 9 г.,
Публикувано на 31.03.2009
васил иванов кунев -левски е един от мнoгoто мъже които са ни спасили-борците за свобода той е върхът. но защо никoй от сегашнотото поколение не му пука, на всички им пука само за гаджета бонбони мода защо не се поинтересъваме за миналото на нашата мила татковина
Габриела Гагова, 12 г.,
Публикувано на 01.04.2009
Васил Левски е един от най-извесните борци за свободата на България . Той е провеждал в таини места комитети къдегто народат се е подготвял . Паметници има в родния град на Левски Карлово ив София но и има и на други места та той есветец.
ЦВЕТОСЛАВА ПЕТРОВА, 12 г.,
Публикувано на 01.04.2009
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил[1]) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
Славена Трифонова, 11 г.,
Публикувано на 01.04.2009
Аз уча в СОУ "Васил Левски" и до входа на училището има релеф на революционера.Под този релеф има малка градинка където винаги има цветя.Често виждаме нарциси и зюмбюли.А на самия релеф също има зюмбюли които всеки ден се оставят от учениците (макар че по-големите ги крадат).А в самото училище има няколко рисунки на Васил Левски от ученици и няколко на истински художници.
Петя , 10 г.,
Публикувано на 02.04.2009
да изпращами само от града кадето живеем ли
Лили Узунова, 8 г.,
Публикувано на 03.04.2009
И аз ще участвам! И аз ще отговоря правилно!
ЛИЛИЯ УЗУНОВА, 8 г.,
Публикувано на 03.04.2009
ПАМЕТНИЦИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ СА 2
Хриси николов, 10 г.,
Публикувано на 04.04.2009
Паметниците са 10
Хрисиян Николов, 10 г.,
Публикувано на 04.04.2009
А ще можели и да има резолтати и в аз детето.Подобре да няма победители за да нямо победени а всички да са победители.
ДиДи , ,
Публикувано на 04.04.2009
Браво,много хубав конкурс!!!
Мари , 10 г.,
Публикувано на 05.04.2009
прекрасен конкурс!!!!!!
Ралица Колева, 10 г.,
Публикувано на 17.04.2009
Само в моя град или в цяла България ? В моя има 0 паметника
Николета ЗАПРЯНОВА, 9 г.,
Публикувано на 22.04.2009
Много хубав конкурс.Във гр.Босилеград-Събия има паметник на Васил Левски.А във България паметниците на апостола са много.
Ангел Баев, 13 г.,
Публикувано на 25.04.2009
Аз мисля че са към стотита паметници на Васил Левски .
Aлександра Михаилова, 9 г.,
Публикувано на 26.04.2009
Ще бъде интересно!
Светослав Иванов, 12 г.,
Публикувано на 30.04.2009
Левски - значи българин!!!
Вики Тодорова, 11 г.,
Публикувано на 05.05.2009
ехе та къде сте ги намерим и ще има да писа сигурно цял ден но ще е забавно
Красимир Рашков, 13 г.,
Публикувано на 10.05.2009
В моя град Дряново има един паметник на апостола! Построен е 2007 година. Пиадесталът е мраморен и върху него има гравирани името и годината на раждане и смърта.Върху пиадесталът е само главата на Левски. Не знам нищо друго за скулптура. Знам само, че е изграден от фирмата "Кольо Фичето" град Дряново. Дано да е достатъчно за преброяването.
Радостина Райкова, 10 г.,
Публикувано на 19.05.2009
В моето училище има паметник на Левскил
СТОЯН , ,
Публикувано на 17.12.2009
В БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО ПАМЕТНИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ТОВА Е МНОГО ХУБАВО
Ася Асенова, 9 г.,
Публикувано на 20.01.2010
Преброени са 100 паметници на Левски...
Мелани Димитрова, 10 г.,
Публикувано на 25.01.2010
ами ако може да участвам само бако някои каже къде е и кАК